С указ на Путин: конфискация на активите на ЕС в Русия?

Ако ЕС реши да използва замразените резерви на Руската централна банка, за да помогне на Украйна, какъвто план има Европейската комисия, Кремъл веднага ще национализира и продаде чуждестранните активи, замразени в Русия. За това съобщиха източници на агенция Блумбърг, както и редица медии, близки до руското правителство.

По данни на Блумбърг, точно с тази цел Путин е подписал на 30 септември указ "За някои особености в реализацията на имуществата, които са федерална собственост". Указът предвижда ускорена процедура, за оценката на иззетите активи ще се отделят не повече от десетина дни. За разпродажбата ще отговаря държавната банка ПСБ, която обслужва руския военно-промишлен комплекс. В указа директно се казва и, че мерките са в отговор на "неприятелските действия на САЩ и други чужди държави".

Още новини от Украйна

Приемането на указа беше предшествано от изявления на високопоставени руски служители. "В случай на конфискация ще последва отговор", обеща президентският говорител Дмитрий Песков. Той нарече плановете на ЕС "кражба", а заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че тези, които участват в изземането на руска собственост, ще бъдат преследвани "до края на века".

Тези руски реакции бяха отговор на обсъждания план да се предостави на Украйна т.нар. "репарационен кредит" в размер от 140 милиарда евро, обезпечен с руски активи, замразени в белгийския депозитар Euroclear. В края на септември в подкрепа на този план се изказа и германският канцлер Мерц.

Колко западни компании продължават да работят в Русия

Надеждни оценки за стойността на европейските активи, които са застрашени от конфискуване, няма - има само косвени данни. Според проучване, направено в началото на 2025 година от Киевската школа по икономика, през 2023 година 827 западноевропейски компании са извършвали активна дейност в Русия. Общите им приходи през същата година са възлезли на 81,4 милиарда долара, а година по-рано - на 111,4 милиарда. Данъчните отчисления и през двете години са били по три милиарда долара.

Аналогични изследвания за 2024-а засега няма, но има редовно актуализирани списъци на оставащите в Русия компании. Единият ("Leave Russia") се съставя от Киевската школа по икономика, а другият - от група икономисти под ръководството на професора от Йейлската школа по мениджмънт Джефри Зоненфелд. Техните данни сочат, че стотици компании от Западна Европа и САЩ продължават да развиват активна дейност в Русия.

По данни на "Leave Russia", преди началото на руската инвазия в Украйна, в Русия са работили 459 германски компании. 251 от тях, според съставителите на списъка, продължават дейността си в страната (например Metro, Globus, Ritter Sport), а 134 са в процес на прекратяване на дейността си. Едва 74 фирми вече са напуснали руския пазар. Анализът на списъците показва, че след 2023 година процесът на изтегляне на западния бизнес практически е спрял - главно поради това, че властите в Русия са започнали активно да му пречат.

Как става това? Чуждестранните компании са длъжни да съгласуват продажбата на активи с правителствената Комисия за контрол над чуждестранните инвестиции. Цената на сделката трябва да бъде с поне 50 процента по-ниска от последната оценка за стойността на съответния бизнес. По-късно бе добавено и още едно изискване - 10 процента от цената на сделката да се преведат в руския бюджет. Но дори собствениците да са готови да продадат бизнеса при такива условия, правителствената комисия пак може да блокира сделката.

Има и още едно условие - отговорното ведомство да няма възражения. Наскоро стана известно, че такива възражения са провалили поредния опит за продажба на руския бизнес на финансовата група Raiffeisenbank International. По данни на агенция Ройтерс, Москва е заинтересована да задържи Raiffeisenbank в страната, защото банката продължава да свързва Русия с европейската финансова система.

Каква друга европейска собственост може да конфискува Русия

Освен към европейските компании, които продължават да работят в Русия, претенциите на Кремъл могат да се разпрострат и над финансовите активи на чужденци, които са били замразени в страната. Според "Ню Йорк Таймс" става дума за т.нар. сметки тип C, в които Русия е замразила пари и ценни книжа на чуждестранни инвеститори. Тази мярка беше въведена в отговор на замразяването на запасите на Руската централна банка на Запад.

Русия може да копира европейската стратегия - да не конфискува активи, а да ги използва например като гаранция за емитиране на облигации, чиято продажба би позволила да се финансира нарастващият дефицит на руския държавен бюджет. Такова предположение пред "Ню Йорк Таймс" изказа изследователят от Центъра за европейски политически анализи (CEPA) Александър Коляндр.

Обемът на средствата, депозирани по сметки от тип C, не е известен. През пролетта на 2023 година Централната банка съобщи, че в тях има около 500 милиарда рубли. По-късно ръководителката на отдел "Инвестиционни финансови посредници" в Централната банка Олга Шишлянникова заяви, че общият размер на замразените финансови активи "значително" надвишава средствата на руските частни инвеститори, блокирани в Европа. Общо по сметките от тип С може би са замразени няколко десетки милиарда долара, предполага Александър Коляндр.

Съдбата на замразените руски активи в ЕС още не е решена

На неофициалната среща на Европейския съвет, проведена в Копенхаген на първи октомври, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за първи път представи основните елементи на предложението замразените руски активи да се прехвърлят на Украйна.

Според представители на ЕС, отзивите на страните от Общността са били конструктивни, въпреки че Белгия, Франция и Испания са изразили задръжки. Темата обаче ще продължи да се обсъжда. Вероятно е конкретно решение за предаване на замразените руски активи на Украйна да бъде внесено за обсъждане на официалната среща на ЕС на 23 и 24 октомври в Брюксел.

Автор: Олег Логинов