Турция: Там гневът на мъжа срещу жената се смята за оправдан

Седем години продължил бракът на Серап Авджъ с Ясин, през които жената е била подложена на постоянно физическо и психическо насилие. Затова тя неведнъж искала да се разведе, но всяко споменаване на това намерение неизменно предизвиквало нови закани и ново насилие, пише германският "Тагесцайтунг".

Една нощ през април 2024 г. мъжът се прибирал видимо пиян и дрогиран и нападнал Серап, докато спяла: удрял я яростно и заплашвал, че ще я хвърли през балкона на жилището им от дванайсетия етаж. Множество синини, следи от парапета на балкона и други наранявания по тялото и около очите на жената свидетелстват за насилието. За да се защити, Серап грабнала нож и му нанесла удари, а Ясин по-късно починал от раните си. Още същата нощ тя била арестувана, а прокурорът я обвинил в предумишлено убийство.

Как турското правосъдие се отнася към насилието срещу жени

Съдебният процес срещу нея бе наблюдаван от представители на движението „Феминистки за Серап“, които пред съдебната палата издигнаха плакат с надпис: „Серап е в ареста, защото е оцеляла“. „Има много жени, които следят този процес – защото става въпрос и за тяхната собствена безопасност“, каза адвокатката Гюлетер Актепе в заключителната си пледоария. И наистина: за мнозина от присъстващите в съдебната зала истинският въпрос не е каква присъда ще получи обвиняемата, а как турската съдебна система се отнася към насилието срещу жени, посочва "Тагесцайтунг"..

В началото на декември бе произнесена и самата присъда: съдът не оправда Серап Авджъ. Според него тя е превишила допустимата самозащита. Съдът обаче взема предвид факта, че тя е действала в състояние на силна възбуда, страх и паника и в крайна сметка не ѝ наложи наказание.

От правна гледна точка обаче това решение се различава значително от една оправдателна присъда: деянието остава да се счита за незаконно, но поради особените обстоятелства остава ненаказано. Все пак Авджъ бе освободена от следствения арест, пише изданието.

Пропаст между закона и реалността

За защитата случаят представлява христоматиен пример за пропастта, която зее между закона и реалността. Самозащитата е ясно регламентирана в турското наказателно право. „Проблемът не е в закона, а в това, че той почти никога не е валиден за жените“, казва адвокатката Актепе. В случаите на домашно насилие често се разглежда само конкретното деяние, а дългогодишната предистория на насилието се игнорира, добавя юристката.

„Насилието не възниква внезапно. То се натрупва с течение на времето“, казва психоложката Лейла Сойдинч от женската правозащитна организация Mor Çatı. За нея случаят Серап Авджъ е типичен пример за домашно насилие, при което контролът, заплахите и посегателствата са се трупали години наред. Особено опасно е, когато стане дума за възможна раздяла. „Най-голямата опасност не е по време на самата връзка, а когато жената реши да си тръгне“, казва Сойдинч. Това често се възприема от насилника като загуба на контрол, добавя тя.

Към това се добавя фактът, че жалбите на жертвите и ограничителните заповеди на държавата не предлагат никаква реална защита на жените. Сойдинч казва още, че в ситуации на насилие страхът не е прекомерна реакция, а напълно реалистична оценка. И решенията, като това на Серап Авджъ, могат да бъдат разбрани само в контекста на насилието, заплахите и усещането, че не си надеждно защитена, добавя психоложката.

Турция напусна Истанбулската конвенция

Турция стана първата и засега единствена държава от Съвета на Европа, която се оттегли от Истанбулската конвенция за защита на жените. „Когато една държава напусне международно споразумение за закрила, възприятието за отговорност се променя - жертвите губят доверие в държавата, че може да ги защити, а извършителите се чувстват окуражени“, казва Сойдинч, цитирана от „Тагесцайтунг“.

Турската журналистка Еврим Кепенек казва, че не е важно какви закони съществуват, а дали насилието действително се преследва. Коментарът ѝ е във връзка с уверенията на властите и лично на президента Реджеп Ердоган, че държавата продължава да следва политика на нулева толерантност към насилието срещу жени, предвидена от турския закон.

Предвидените в него мерки за защита, като например ограничителните заповеди и принудителното изгонване от съвместното жилище, често изобщо не се налагат или не се контролират. Според Лейла Сойдинч резултатът от това е постоянно състояние на несигурност за засегнатите.

Съветът на Европа от години критикува липсата на адекватна защита и грижи за жертвите на насилие. В някои градове общинските приюти за жени бяха затворени, посочва германското издание. А инициативи за правата на жените, като „Mor Çatı“, говорят за липса на достатъчно финансиране, което ефективно отслабва закрилата.

Насилието се възпроизвежда

„Ако няма ясни последици след употреба на насилие, то се възпроизвежда“ – тези думи на журналистката Еврим Кепенек може би най-добре описват как Турция се отнася към насилието срещу жени, посочва "Тагесцайтунг".. Дългите съдебни процеси, изключването на контекста и смекчаващите вината обстоятелства за извършителите релативизират насилието и прехвърлят отговорността. По този начин безнаказаността става системна, казва тя. „Мъжкият гняв често се смята за оправдан, а женският страх – за преувеличен“, казва тя пред „Тагесцайтунг“.

Случаят на Серап Авджъ не е изолиран. Все по-често напоследък стават известни случаи на жени, убили партньорите си след дългогодишно насилие, които след това са принудени да отговарят за деянията си пред съда. Имената на Неджибе Йолджу, Чилем Доган и Ясемин Чакал са се превърнали в символи на една правосъдна система, която често поставя под въпрос правото на жените за самозащита, а същевременно игнорира предхождащото насилие срещу тях. Ако за такива случаи изобщо се научава, то е благодарение на оказвания обществен и медиен натиск. Но много турски жени, жертви на насилие, изобщо не могат да разчитат на обществено внимание, се казва в публикацията на "Тагесцайтунг".