ЕС заплашва да блокира 1,6 млрд. евро за Сърбия

Европейският съюз може да замрази финансиране в размер на 1,6 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства за Сърбия, след като властите в Белград приеха законодателни промени, които според Брюксел поставят под съмнение ангажимента на страната към върховенството на закона, съобщава „Ройтерс“, предава News.bg.

Новите текстове, насочени към централизиране на съдебната система и влезли в сила тази седмица, предизвикаха остра реакция сред съдии и прокурори. Според критиците те засилват влиянието на президента Александър Вучич, отслабват борбата с организираната престъпност и поставят под риск европейската перспектива на страната.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви в писмен коментар до „Ройтерс“, че измененията „подкопават доверието“ и затрудняват онези в Брюксел, които подкрепят напредъка на Сърбия по пътя към ЕС.

По думите ѝ Европейската комисия преразглежда средствата, предвидени за Сърбия по Плана на ЕС за растеж за Западните Балкани - механизъм, целящ сближаване на региона с европейските правила и подпомагане на бъдещото членство. Отпуснатото за Белград финансиране възлиза на 1,6 млрд. евро, но е обвързано с конкретни условия, включително спазване на принципите на правовата държава.

Сърбия започна преговори за членство през 2014 г., но напредъкът остава бавен заради широко разпространената корупция и слабостите в институционалната рамка.

Сред приетите промени са ограничаване на мандатите на главните прокурори и разширяване на правомощията на председателите на съдилища спрямо съдиите. Опонентите на реформата предупреждават, че това може да отслаби независимостта на магистратите и да застраши делата за корупция по високите етажи на властта, включително тези, наблюдавани от прокуратурата за борба с организираната престъпност.

От Сръбското министерство на правосъдието защитиха новото законодателство с аргумента, че то ще повиши ефективността на съдебната система чрез по-ясна структура и ускорено вземане на решения.

В отговор на критиките Белград поиска становище от Венецианската комисия към Съвета на Европа. Според Марта Кос след публикуването на оценката се очаква законите да бъдат преразгледани по прозрачен и приобщаващ начин.