Иран: Какви са сценариите за времето след войната

Реакцията на хората в Техеран, след като там паднаха първите бомби на 28 февруари, бе изненадваща: те се радваха, макар че ставаше дума за началото на оспорвана от гледна точка на международното право война, водена от САЩ и Израел – държавите, които иранското правителство винаги е обявявало за смъртни врагове.

Много иранци обаче са готови да се примирят с цивилните жертви и щетите от войната, ако по този начин бъде свален омразният теократичен режим – каквото цел обяви Доналд Тръмп с началото на ударите. Той отправи директен апел към хората в Иран, които през януари участваха в брутално потушените масови демонстрации – да поемат властта в свои ръце: „Това вероятно ще е единственият шанс за поколения напред“, каза той.

Само няколко часа по-късно стана известно, че върховният водач Али Хаменей е убит, но въпреки това режимът продължи да функционира. Съвсем открит остава въпросът дали САЩ и Израел ще постигнат целта си с войната. Какви са възможните сценарии след нейния край?

Венецуелският сценарий

САЩ ще са доволни, ако наследникът на Хаменей е човек, лоялен към Вашингтон. Тръмп каза пред „Ню Йорк Таймс“, че има предвид „три много добри опции“, които обаче не е назовал конкретно. Смяна на върха без промяна в структурата на властта – по тази схема вече се реализира операцията на САЩ във Венецуела. След отвличането на президента Николас Мадуро мястото бе заето от заместничката му Делси Родригес. „Това, което направихме във Венецуела, е перфектният сценарий“, каза Тръмп, имайки предвид и Иран.

Сходно мнение застъпва експертът по Иран Корнелиус Адебар от германското Дружество за външна политика, който заяви пред АРД: „Иран може да използва търсенето на наследник на Хаменей, за да изгради нова власт, основана на силата на Революционната гвардия, и да предложи на американците нови отношения. „Това е сценарий като във Венецуела. Сменя се само върхът и накрая промените са значително по-малки, отколкото са очаквали хората“.

Но няма сигурност, че САЩ наистина фаворизират този сценарий: в интервю за „Ню Йорк Таймс“ Тръмп повтори вероятността иранското население да се вдигне за всеобхватна смяна на системата.

Ключовият въпрос: какво ще стане с иранското ръководство?

Падането на режима е възможно следствие от войната, казва изследователят на конфликти от Харвард Пейман Асадзаде. Той смята, че има и втора опция – ако т.нар. Експертен съвет в Иран определи някой прагматик за наследник на Хаменей. „Вътрешнополитическите приоритети ще са икономическото възстановяване, стабилизацията и политическите реформи, докато външната политика ще се насочи към деескалация.“ Това развитие също се вписва във вече споменатия венецуелски сценарий.

„Ако следвоенното ръководство в Техеран поеме по прагматичен курс, това ще доведе до деескалация със САЩ и до икономически облекчения в полза на иранците“, казва пред ДВ експертката по Близкия изток Бурджу Йозчелик. „Така би могъл да се проправи пътят към една стабилна и спешно необходима фаза на възстановяване.“

Асадзаде посочва като трети вариант възможността съществуващата система да се сплоти около някой консервативен хардлайнер и дори да укрепи досегашната идеология.

Джулиан Боргър, кореспондент на британския „Гардиън“, изразява по този повод следните опасения: „След атаките оцелелите членове на ръководството могат да стигнат до извода, че единствената стратегия за оцеляване е атомната бомба. Те могат да потиснат още по-жестоко опозицията и режимът все повече да заприлича на този в Северна Корея: изолиран, параноиден и с ядрено оръжие“.

Ако системата се смени – колко демокрация ще е възможна?

Две седмици преди началото на войната, паралелно с Мюнхенската конференция по сигурността, 250 000 живеещи в изгнание иранци и други демонстранти дадоха конкретен знак за това какво може да се случи след режима на аятоласите: те приветстваха Реза Пахлави, сина на прогонения от Ислямската революция шах. Той многократно подчерта, че не се стреми към връщане на монархията, а към демократизация на Иран.

Пахлави не е безспорна фигура, но привлече голямо внимание по време на протестите през януари – включително защото режимът арестува много от останалите опозиционери или пък по друг начин ги принуди да замлъкнат.

Пахлави е направил сериозни планове за организацията на прехода, написаха Марк Дубовиц и Бен Коен от американската Фондация за защита на демокрацията. „Но планирането не е власт.“ Тъй като там няма сигурност кой ще управлява Иран, ако там падне режимът. „Освен това Иран не е монолит, а мозайка – от азери, кюрди, араби, белуджи и други народностни групи.“

Дали след войната насилието в страната няма да нарасне?

В навечерието на Ислямската революция от 1979 година армията ускори падането на шаха, заявявайки, че няма да стреля срещу неговите противници. След това новото ръководство основа Революционната гвардия на Иран, която се превърна в опора на режима.

И до днес армията и Революционната гвардия съществуват паралелно, макар повечето анализатори да смятат, че гвардията има много повече мощ. Тя разполага със собствени войски, ВВС, ВМС и тайни служби, както и с влиятелни компании. След участието на Революционната гвардия в кървавото потушаване на протестите в Иран, ЕС я категоризира като терористична организация. В началото на войната Тръмп призова гвардейците и полицаите да сложат оръжие, но засега няма признаци за разпадане на техните структури.

Бурджу Йозчелик допуска, че Революционната гвардия може постепенно да се натъкне на все по-голям вътрешнополитически отпор, включително да се стигне до нарастващо разединение между гвардията и редовната армия, като армията стане „реформираното“ лице на новия ирански патриотизъм и на способната да функционира държава.

Така поне теоретично е възможен и сценарият, при който армията и Революционната гвардия да се окажат в различни политически лагери. При това положение няма да е изключена и гражданска война, каквато от три години тече в Судан.

А и вече споменатото етническо многообразие на Иран може да се окаже опасно за вътрешната сигурност, ако различни сепаратистки групи решат да се възползват от властовия вакуум. Само седмица преди началото на войната пет кюрдски организации се обединиха във фронт срещу режима. Те отхвърлят управление на Реза Пахлави и този пример показва колко сложно ще бъде установяването на нов политически ред в Иран.

Автор: Давид Ел