Иран: Една война, която никак не се харесва на Китай

Блокадата на корабоплаването през Ормузкия проток заплашва китайския внос на петрол от Близкия изток. Затова Китай остро критикува войната в Иран, като този път изненадващо се позовава на международното право.

Китайските държавни медии представят САЩ като размирник, а в една карикатура - дори като дявол, който подпалва света с бомби. Войната в Иран обаче не играе доминираща роля в китайските медии, тъй като в момента заседава Националният народен конгрес - едно от най-важните вътрешнополитически събития за годината, пише германската обществена медия АРД.

Вреди за световната икономика

В информациите за Иран голямо внимание се обръща на последиците от войната за световната икономика – отбелязва се, че нарушеното корабоплаване през Ормузкия проток, един от най-важните морски пътища за световната търговия с петрол, води допоскъпване на енергията, до по-високи транспортни разходи и по-скъпи застраховки за танкерите. Почти нищо обаче не се казва за това как ще се отрази всичко това на Китай, посочва германското издание.

Китай, втората по големина икономика в света, е купил 80 процента от иранския петрол през миналата година – въпреки наложените на Техеран международни санкции, сочат данните на аналитичната компания Kepler. Вносът от Иран съставлява около 12 процента от общите количества петрол, внасян от Китай. Това означава, че Иран е по-зависим от Китай, отколкото обратното.

Тревога заради трафика през Ормузкия проток

Затова пък Китай разчита силно на петрол, внасят от страните в Персийския залив – Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Почти половината от китайския внос на петрол е точно от тези страни, а танкерите оттам минават именно през Ормузкия проток.

Затова прекъсването на доставките през пролива предизвиква „много голяма загриженост“ в Китай, казва за АРД Ангела Щанцел от берлинската фондация „Наука и политика“.

Алтернативно Китай би могъл да внася още повече руски петрол и газ. За Пекин това е „относително евтина и лесна опция“, тъй като Русия също е доста зависима от Китай. Стратегията на Китай обаче явно е друга – Пекин по-скоро се опитва да въздейства над Иран, за да бъде отворен отново Ормузкият проток, посочва Щанцел.

Международното право изведнъж стана аргумент

През последните дни комунистическото ръководство на Китай многократно осъди атаките срещу Иран и убийството на религиозния водач Али Хаменей. „Военните удари на САЩ и Израел срещу Иран без одобрение от Съвета за сигурност на ООН нарушават международното право“, заяви говорителка на китайското външно министерство, а държавното ръководство обяви, че ще изпрати свой специален пратеник в региона, за да посредничи.

Германската медия припомня в тази връзка, че китайското ръководство и до днес не е осъдило войната на Русия срещу Украйна, която представлява нарушение на международното право. А Китай поддържа партньорски отношения с Русия, също както и с Иран. Въоръжените сили на трите страни са провеждали съвместни военноморски учения няколко пъти през последните години.

Стоки с двойна употреба за войната

Иран и Русия се подкрепят взаимно с оръжия, Китай пък продава на двете страни стоки с двойна употреба, т.е. такива, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели.

Иран сега използва тези доставки, за да се защити от нападенията на САЩ и Израел. Някои наблюдатели допускат, че това също може да е сред причините за военните удари на САЩ срещу Иран – да се попречи на Китай да въоръжи и оборудва Иран още повече, посочва експертката от „Наука и политика“, цитирана от АРД.

Китай има големи запаси

Китай разполага с големи запаси от петрол, особено от ирански петрол. Това донякъде предпазва икономиката от краткосрочните сътресения в цените на петрола. Според анализатори Китай разполага с около 900 милиона барела суров петрол. С тях могат да се преодолеят краткосрочните прекъсвания в доставките.

Освен това не е изключено като реакция на войната в Близкия изток други страни да увеличат производството си, а в краткосрочен план Китай наистина може да започне да внася повече петрол от Русия, посочва пред АРД Уилям Фигероа от Университета в Гронинген, Нидерландия.

Търсят се алтернативни маршрути

Китай не само търси алтернативни партньорства, но и алтернативни морски пътища. Така например отдавна се тества доколко използваем е северният морски път в Арктика. За целта са използвани и ледоразбивачи, тъй като маршрутът е сезонно покрит с лед. Китай донякъде си сътрудничи и с Русия в тази област: „Официално това е т. нар. арктически път на коприната, както го нарича Китай“, припомня Ангела Щанцел от фондация „Наука и политика“. Тя смята, че за Китай той е много привлекателна алтернатива на Ормузкия проток, макар този морски път да е силно зависим от климатичните условия.