Хората в Иран: приклещени между бомбите и режима

В резултат на американско-израелските удари по Иран много райони в страната са откъснати от света – не работят нито телефоните, нито интернет. От края на февруари функционира само около един процент от съществувалите комуникации, сочат данни на Организацията NetBlocks. Ограничен брой контакти все още могат да се осъществяват през някои приложения и платформи като Imo, Телеграм, Уотсап и по-рядко Инстаграм.

„Напуснах града, след като една сграда на нашата улица беше бомбардирана“, разказва 42-годишна самотна майка, пожелала анонимност. В началото на войната тя не предполагала, че ще ѝ се наложи да бяга – смятала, че ще може да си остане вкъщи, докато ударите по функционери на Ислямската република не свалят режима. На третия ден от войната обаче се наложило да напусне града с детето си и да потърси по-сигурно убежище при роднини в предградията. „Видяхме няколко ракети да падат“, казва жената, доволна, че вече не е в Техеран.

Страх от отровен дъжд

В града расте и страхът от отровни киселинни дъждове. След като Израел атакува няколко нефтени депа около столицата, гъст черен дим затъмни небето над столицата. Иранската агенция за околна среда призова населението да остане по домовете си, а Червеният полумесец предупреди, че химикалите, съдържащи се в дъждовната вода, могат да увредят кожата и белите дробове.

Не само нефтените депа, но и много други цели на бомбардировките се намират в гъсто населения Техеран. При всяка атака загиват и цивилни, които няма как да се предпазят, защото няма нито сирени, нито укрития. Според правозащитната организация „Активисти за човешки права в Иран“ (HRANA), базирана в САЩ, от началото на войната до 8 март в Иран са убити общо 1 205 цивилни, сред които най-малко 194 деца. Броят на жертвите сред военните е 187, но има и още 316 случая, които са неизяснени, казват още от HRANA.

Сред цивилните жертви има най-малко 110 ученици на възраст между седем и дванадесет години, които са били убити в първия ден от войната при атака срещу училище в Минаб, в южната част на страната. Независими проучвания на екипи от „Ню Йорк Таймс“ и платформата „Белингкат“ са установили, че училището най-вероятно е било улучено от американската армия, които би било военно престъпление.

Иран не защитава собствените си граждани

„Никоя от воюващите страни не спазва правилата“, казва Моин Хазаели, ирански експерт в областта на човешките права, който живее в Швеция. Той добавя, че инфраструктурни обекти, сред които са например нефтопреработвателните заводи в Иран, не са военни цели сами по себе си. Същото се отнася и до гражданските инфраструктурни обекти и жилищните райони, които пък Иран атакува в съседните страни.

„Ислямската република не защитава собственото си население – в страната няма защитни бункери и системи за известяване на опасност, а информация за това как трябва да се държат хората в такава ситуация липсва“, посочва той. Иранският правозащитник, политолог и криминолог обръща внимание на това, че Ислямската република носи отговорност за това, което се случва в момента: „Международните организации трябва да настояват властта в Иран да бъде предадена по мирен път, а хората би трябвало да могат сами да решават как искат да живеят“.

В разговорите с хора в Иран, преживели бруталното потискане на протестите в страната през януари, се долавяше отчетливо желанието за смяна на режима чрез отстраняването на отговорните лица в Ислямската република. С всеки изминал ден, през който войната в Иран продължава, надеждата за бърза смяна на режима обаче чезне.

Много хора все още са в Техеран, защото трябва да работят и да изкарват прехраната си. Мнозина се опасяват, че след назначаването на новия ирански лидер Моджтаба Хаменей ситуацията ще се влоши още повече.

Автор: Шабнам фон Хайн