Ръст на крайнодесния вот в Европа: вече над 23% от избирателите

Почти всеки четвърти избирател в Европа вече гласува за крайнодесни партии, показва изследване, цитирано от „Гардиън“. Делът им се е увеличил до над 23%, спрямо около 10% преди десетилетие и приблизително 5% в средата на 90-те години, предава News.bg.

Проучването е проведено от над 150 политолози в 31 държави и е част от проекта PopuList, ръководен от политолога Матийс Родуййн от Амстердамския университет.

Ускорен растеж след 2023 г.

Според анализа ръстът на подкрепата за крайнодесните партии се ускорява особено между 2023 и 2025 г., като формациите често постигат исторически резултати на национални избори в редица европейски държави.

Сред посочените примери са Австрия, където Партията на свободата (FPÖ) увеличава подкрепата си от 16% на 29%, и Франция, където Националното обединение (RN) достига 37% спрямо 19% по-рано.

В Португалия партията Chega също бележи ръст – от 7% на 18%, докато във Великобритания Reform UK увеличава подкрепата си от 2% (като партия Brexit през 2019 г.) до 14% през 2024 г. В Германия „Алтернатива за Германия“ (AfD) достига 21% на изборите през 2025 г., удвоявайки предишния си резултат.

Политическо влияние и фактори за растеж

Според изследването около 30% от европейците вече гласуват за анти-естаблишмънт партии. Част от крайнодесните формации участват в коалиционни управления в държави като Хърватия, Чехия, Италия и Финландия.

Като основни причини за ръста се посочват отношението към миграцията, „нормализирането“ на крайнодесните партии и способността им да формулират силни политически послания.

Идеологически тези партии най-често се основават на „нативизъм“ и „авторитаризъм“, свързани съответно с ограничаване на миграцията и по-строг подход към обществения ред и сигурността.

В България теми като миграция, национална сигурност и социално-икономическа несигурност също често влияят върху политическите нагласи. Подобно на тенденциите в Европа, въпросите за доверието към традиционните политически партии и подкрепата за нови или протестни формации остават част от вътрешнополитическия дебат в страната, в контекста на членството ѝ в Европейския съюз.