Дигиталното евро: Какво ще представлява и защо е нужно

Дигиталните валути и криптовалутите трябваше да революционират начина, по който се разплащаме, но през 2026 г. все още ни трябват пари в брой или дебитна карта, за да си платим. Нестабилността на биткойна го възпрепятства да се превърне в алтернатива на стандартните валути.

Сега обаче Европейската централна банка (ЕЦБ) има план за създаване на стабилна дигитална валута. За потребителите дигиталното евро дава възможност за сигурни трансакции - в търговската мрежа, онлайн и между хората, които да бъдат обезпечени директно от ЕЦБ. Това обаче не е всичко - нуждата от дигитална валута все повече е и геополитическа.

Валутен суверенитет в променящ се свят

В свят, в който Вашингтон внезапно реши да пренапише търговските правила, да наложи мита и да затегне контрола върху разработките на изкуствен интелект, Европейският съюз вярва, че валутният суверенитет е ключов за предпазването от бъдещи резки промени, предизвиквани от администрацията на Доналд Тръмп.

В момента Европа разчита в огромна степен на системите за разплащане на САЩ като Visa и Mastercard, а дигиталните портфейли като Google или Apple Pay създават допълнителна зависимост. “Ако в световен мащаб всички тези трансакции започнат да се извършват в долари, без да има дигитално евро, това би ограничило ефективността на паричната политика на ЕЦБ по отношение на еврото”, заяви пред ДВ Бас ван Донселаар, управляващ партньор в консултантската фирма PaymentGenes.

Тъй като все по-голяма част от търговията и плащанията се прехвърлят в онлайн пространството и все по-често се извършват в чуждестранни дигитални валути, дигиталното евро ще помогне на ЕЦБ и да управлява по-ефективно паричното предлагане, да реагира на икономически кризи и да защити валутата от външни сътресения.

Други големи икономики напредват по-бързо, включително Китай с дигиталния си юан, или e-CNY. Откакто беше пуснат в пилотен режим през 2020 г., са създадени над 230 милиона лични и около 18,8 милиона корпоративни e-CNY портфейла. Към края на ноември китайската дигитална валута е извършила над 3,48 милиарда трансакции на дребно на стойност около 16,7 трилиона юана (2,1 трилиона евро), съобщават китайските държавни медии. Пекин сега прави нови и по-големи стъпки, като разширява трансграничното му използване и дори позволява начисляването на лихви върху спестяванията в дигитални юани.

Защита на европейската финансова стабилност

За дигиталното евро обаче основното предизвикателство е да се гарантира, че то няма да функционира като банкова сметка, изцяло поддържана в налични средства. Ако това се случи, европейските банки биха могли да загубят депозитите си - особено по време на криза или на банкова паника - тъй като потребителите ще прехвърлят спестяванията си в дигитално евро.

За да предотврати това, ЕЦБ е въвела предпазни мерки. Евентуален таван от 3 000 евро за притежаваните суми в цифрово евро би пренасочвал автоматично всяка сума над този таван обратно към свързана банкова сметка. Цифровото евро освен това няма да носи лихва, което ще премахне стимулите за изтегляне на спестяванията от банките. На компаниите пък ще бъде забранено да държат постоянно големи суми в тези сметки.

Евелин Уитлокс, директорка на отдела „Цифрово евро“ в ЕЦБ, описва дигиталното евро като „сигурна публична алтернатива за дигитални плащания, съчетаваща лекотата и удобството на съвременните методи за плащане с доверието и стабилността на наличните пари“.

Притеснения за защитата на парите и личните данни

Сред потребителите защитата на личните данни остава една от най-големите причини за безпокойство. Някои се опасяват, че цифровата валута на централната банка (CBDC) би могла да позволи държавен контрол върху разходите, като правят сравнения със системата в Китай. Там гражданите получават оценка за поведението си, включително за финансовата си надеждност. Ниските оценки могат да ограничат достъпа до кредити, работни места, обществени услуги или пътувания. Емануел Ауриол, професорка по икономика в Икономическия университет в Тулуза, отхвърля всякакъв паралел:

"Социалните кредитни системи (като в Китай) нямат нищо общо с това“, заяви тя пред ДВ. "Защитата на личните данни може да бъде съчетана с мерки за борба с престъпността, без да се създават инструменти за социален контрол."

ЕЦБ планира също така да позволи директни плащания от потребител към потребител между мобилни телефони. Това би запазило анонимността, подобна на тази при плащанията с налични пари при малките ежедневни плащания, като в същото време се спазват правилата за борба с прането на пари.

Как ще бъдат убедени банките

Едно от най-големите предизвикателства при въвеждането на дигиталното евро е потенциалният спад в приходите на европейските банки. В момента търговците понасят загуби от всяко плащане с карта под формата на такси - често от 0,5% до 1,5% от трансакция на стойност 100 евро, които се разпределят между банката и оператора на платежната система. Дигиталното евро има за цел да намали тези разходи.

Много банки твърдят, че те ще бъдат натоварени с по-голямата част от разходите и отговорността за изграждането и експлоатацията на новата инфраструктура, като в същото време ще загубят значителен източник на приходи от такси. Затова те апелират за справедливо компенсиране.

Как ще бъде улеснено въвеждането за потребителите

За да се гарантира общественото одобрение, ЕЦБ предлага цифровото евро да получи статут на законно платежно средство в цялата еврозона. Според настоящите предложения всеки търговец, разполагащ с платежен терминал, ще бъде длъжен да приема цифровите евро по пълната им номинална стойност, без да има допълнителни такси за потребителите.

"Подобно на физическите банкноти, стойността на дигиталното евро ще бъде гарантирана от Европейската централна банка и националните централни банки - така че едно дигитално евро винаги ще се равнява на едно обикновено евро. За разлика от криптовалутите, стойността му е стабилна и няма да се колебае“, заяви пред ДВ представителката на ЕЦБ Евелин Уитлокс.

Страните извън еврозоната в рамките на ЕС също ще имат възможност да предлагат валутата. Дигиталното евро ще функционира и офлайн, което може да се окаже полезно при прекъсвания на електрозахранването или в райони с лоша интернет връзка. Политиците в ЕС се стремят да приемат правната рамка по-късно през тази година, като пилотен проект е планиран за 2027 г., а пълното въвеждане - потенциално през 2029 година.

Автор: Ник Мартин