Режимът в Иран масово затваря кафенета. Защо?

През последните месеци иранските власти подложиха на репресии редица кафенета в столицата Техеран, защото подозират, че те могат да се превърнат в инкубатори за антиправителствени настроения. Според правозащитната организация HRANA само на 19 юли са били затворени поне седем кафенета и ресторанти под предлог, че там не се спазват задължителните правила за носенето на хиджаб.

Някои медии, сред които вестникът „Джаван“, свързан с Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), описаха кафенетата като „места, където се събират протестиращи“, които представлявали заплаха за „националната сигурност“. Само в престижния квартал „Ванак парк" в центъра на Техеран най-малко 200 души са загубили работата си заради затварянето на кафенетата в района.

Репресии срещу кафенета

Властите смятат, че поради широкото си разпространение и популярност кафенетата биха могли да играят роля в организирането на масови протести. Тези страхове на правителството се коренят в последната вълна от протести в Иран, която започна на 28 декември 2025 г. и прерасна в най-голямото въстание от времето на Ислямската революция през 1979 г.

Известната верига кафенета „Саединия“, която има 10 филиала в Иран, затвори обектите си в същия ден като знак за подкрепа на стачките. Впоследствие тя беше обвинена в „пропаганда срещу държавата“, за което собственикът на веригата Садег Саединия беше осъден на 12 години и шест месеца лишаване от свобода и конфискация на имуществото.

Други кафенета, включително много популярните „Ламиз“ и „Вория“, имаха сходна съдба – бяха запечатани по съдебно разпореждане заради косвената им подкрепа за призивите за протести. Затварянето на кафенета обаче не е временна мярка само по време на протести - тази практика продължава.

Кафенетата като "трето пространство"

През последното десетилетие в Техеран се наблюдава рязко увеличаване на броя на кафенетата – според различни оценки те са нараснал от около 300 в началото на 2010-те години на близо 4 000 в момента. Някои експерти приписват този ръст на промените в градския начин на живот през последните години. Те разглеждат това не само като разрастване на определен вид бизнес, а и като признак за по-широки социални и културни промени в иранското общество.

„Експлозивното разрастване на кафенетата в обществото може до известна степен да се разглежда като социален отговор на живота в състояние на хронична криза“, заяви пред персийската редакция на ДВ Саба Алалех, клинична психоложка и психоаналитичка с фокус върху политическата и социална проблематика.

„При такива обстоятелства хората не търсят просто да консумират или да се забавляват. Те търсят място, където временно да се откъснат от напрежението на ежедневието. В този смисъл кафенето се превръща в „трето пространство“ - то не е нито дом, нито работно място, а пространство между двете, където хората могат за кратко да се откъснат от ежедневните си роли и напрежение, да общуват с другите и да почувстват, че животът все още е донякъде управляем и нормален", посочва тя.

Кафенетата са особено популярна сред поколението Z, което понася най-тежкия удар от галопиращата инфлация и високите разходи за живот в Иран. „Младите хора, които се събират в тези кафенета, не са непременно от заможни семейства. Младежи от средната класа също се срещат в кафенетата, много от нашите клиенти също принадлежат към тази група“, казва за ДВ Насър, собственик на кафене в Техеран.

Политическата роля на кафенетата

Още преди последната вълна от протести в цялата страна, започнала в края на миналата година, затварянето на кафенета беше обичайна практика за иранското правителство. Повечето от тези репресии тогава се извършваха под претекст, че там не се спазват предписанията за носене на хиджаб. След вълната от протести в края на миналата и началото на тази година кафенета вече биват затваряни по-често и по редица други причини.

„Затвориха кафенето ни под претекст, че сме обслужвали клиенти, които не носеха хиджаб, но това е само извинение“, казва Насер. „Навън, по улиците на Техеран, жените и момичетата на практика са се отказали от задължителния хиджаб, но правителството очаква от нас да не ги допускаме в кафенето“, добавя той.

Контрол върху социалните пространства

Алалех смята, че въпросът вече не се свежда просто до репресии срещу жени, които не носят хиджаб: „Авторитарните правителства обикновено се стремят да контролират информационния поток, социалните взаимодействия и организацията на гражданите“, припомня тя. „Всяко пространство извън прекия надзор на властта, което позволява да се развиват доверие, диалог и социални връзки, може да отслаби част от монопола на правителството върху социалната сфера.“

Експертката смята, че репресиите срещу кафенетата и посетителите им са част от усилията на правителството да запази монопола си върху социалните пространства. Дори в група младежи, които просто седят заедно, силите за сигурност могат да виждат зараждаща се независима социална мрежа извън официалните структури на властта.

„Колкото по-широки и по-дълбоко вкоренени стават тези независими мрежи, толкова по-трудно е за правителството да поддържа изключителен контрол върху обществената сфера“, добавя Саба Алалех.

Автор: Мани Хагигат