Президентът на Иран обвини САЩ в тероризъм от трибуната на ООН

Иранският президент Масуд Пезешкиан отправи твърдо послание към САЩ и Израел от трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, но едновременно с това остави отворена възможността за дипломатическо решение на продължаващия конфликт.

В речта си Пезешкиан обвини Вашингтон в „тероризъм“ и заяви, че Иран няма да се подчини на военен или икономически натиск. Според него страната му е жертва на агресия и няма да „преклони глава“.

Иранският президент обаче подчерта, че Техеран остава готов за диалог и преговори. Той отхвърли използването на сила като инструмент за налагане на политическо решение и настоя, че дипломатическият процес трябва да бъде основан на взаимно уважение.

Ормузкият проток остава в центъра

Един от най-важните въпроси в момента е съдбата на Ормузкия проток – стратегическия морски коридор между Иран и арабските държави от Персийския залив.

Ирански представител заяви пред Reuters, че Техеран е готов да отвори протока в рамките на седмица, ако САЩ намалят военния натиск и прекратят блокадата на иранските пристанища.

Според Техеран иранската делегация в Ню Йорк има пълномощия да води дипломатически разговори. Иран е предал на американската страна предложение за прекратяване на военните действия чрез посредници още на 16 септември.

Това означава, че зад твърдата реторика от Ню Йорк продължава да съществува дипломатически канал.

Вашингтон и Техеран водят разговори чрез посредници

През последните часове САЩ и Иран са провели продължителни контакти в Ню Йорк чрез посредници.

Американският специален пратеник Стив Уиткоф заяви, че посредници са се придвижвали между американската и иранската делегация в продължение на часове. По думите му разговорите са били конструктивни и работата ще продължи.

От иранска страна е участвал външният министър Абас Арагчи. Според съобщенията разговорите са били насочени именно към условията за дипломатическо уреждане, включително бъдещето на Ормузкия проток.

Техеран поставя като условия намаляване на американския военен натиск, премахване на блокадата и размразяване на ирански активи.

Американският президент Доналд Тръмп също заяви, че контактите продължават и че според него в крайна сметка може да бъде постигнато споразумение. Той обаче продължава да настоява, че Иран не трябва да разполага с ядрено оръжие.

Ливан: втори фронт, който тревожи региона

Ситуацията в Ливан остава един от най-чувствителните елементи на регионалната криза.

Израел и „Хизбула“ продължават да бъдат въвлечени в напрежение по южната граница на Ливан, а международните усилия са насочени към предотвратяване на по-широка ескалация.

Особено внимание се обръща на бъдещето на мисията на ООН UNIFIL. Мандатът ѝ е предвидено да приключи в края на 2026 г., а ръководството на мисията предупреждава, че изтеглянето трябва да бъде извършено внимателно, за да не се създаде вакуум в сигурността.

Ливанското правителство настоява за запазване на международно присъствие в южната част на страната на фона на продължаващото напрежение между Израел и „Хизбула“.

Ирак се опитва да играе ролята на посредник

Ирак също е пряко засегнат от кризата заради географското си проведе разговори с иранския си колега Абас Арагчи. Основната тема е била регионалната деескалация и възстановяването на свободното корабоплаване през Ор положение и връзките си с Иран.

В Ню Йорк иракският външен министър Фуад Хюсеин проведе разговори с иранския си колега Абас Арагчи. Основната тема е била регионалната деескалация и възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Хюсеин заяви, че диалогът и дипломацията остават най-ефективният път за ограничаване на напрежението и че регионалната сигурност изисква сътрудничество между заинтересованите държави.

Паралелно с това Ирак и Сирия засилват контактите си. Иракският премиер Али ал-Заиди и сирийският президент Ахмад аш-Шараа проведоха първата си среща в Ню Йорк. Двете страни обсъждат сигурността по границата и икономически алтернативи на маршрутите, засегнати от войната около Иран.

Държавите от Залива търсят начин да останат извън войната

Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и останалите държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са изправени пред изключително сложна ситуация.

От една страна, те поддържат стратегически отношения със САЩ. От друга, разрастването на конфликта с Иран директно застрашава тяхната територия, енергийната инфраструктура и морските транспортни маршрути.

Катар вече работи с Пакистан за намаляване на напрежението между Вашингтон и Техеран и за гарантиране на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток.

На срещи в Ню Йорк американската страна е разговаряла с представители на държавите от Залива, Турция, Ирак, Сирия и Йордания за регионалната сигурност.

Обсъждана е и идея за обща рамка за сигурност между Иран и арабските държави от Залива, като според регионални източници Техеран разглежда предложението.

Сирия също попада във фокуса

Сирия се превръща във важен фактор заради близостта си до Ливан, Израел и Ирак.

Дамаск и Багдад засилват координацията си, докато САЩ се опитват да насърчат по-тясно сътрудничество между двете страни.

Особено значение има въпросът за сигурността по сирийско-иракската граница, където продължават да съществуват рискове от контрабанда на оръжия и дейност на остатъчни структури на „Ислямска държава“.

Към последните часове дипломатическият прозорец остава отворен, но разминаванията между Вашингтон и Техеран са сериозни. Ормузкият проток, ядрената програма на Иран и бъдещето на регионалните въоръжени групировки остават сред основните нерешени въпроси.

Източници: Ройтерс, Асошиейтед прес, Ал Джазира, Иранска държавна медия