Премиерът на Литва: "Дронове и танкове няма да ни защитят"

Литва е държава от източния фланг на ЕС и НАТО, която отделя повишено внимание на сигурността си в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Какви са ключовите приоритети и предизвикателства пред Литва днес? И дали вече не се усеща умора по отношение на подкрепата за Украйна? Премиерът Миндаугас Синкявичюс дава отговор на тези въпроси.

ДВ: Напоследък чуваме много тревожни предупреждения – на първо място заради опасността от страна на Русия и Беларус. Как оценявате сегашното ниво на заплахи?

Още новини от Украйна

М. Синкявичюс: Ние, политиците, трябва да казваме истината на обществото. Разузнавателните структури естествено ни информират и на базата на техните данни мога да кажа, че нивото на заплахи не се е променило, не е станало по-опасно. Напрежението остава, но няма признаци за рязка промяна. От всичко това обаче не следва, че само след седмица ситуацията няма да бъде по-различна, тъй като понякога събитията се развиват много динамично и неблагоприятно.

Виждаме какво става не само по нашата граница. Сблъскваме се с инструментализирана миграция – изтласкват мигранти от Беларус и ги насочват към нас. Освен това от Беларус постоянно пристигат въздушни балони, използвани за контрабанда. Във въздушното ни пространство нееднократно са прелитали дронове. Но същевременно виждаме, че въпросът с разстоянието вече не е проблем само на граничните държави, свързани с войната в Украйна.

Имаше инциденти и в Германия, на летището в Лайпциг. Все повече държави се сблъскват с различни подобни проблеми. Мисля, че всичко това създава чувство на тревога в обществото, на което трябва да реагираме, защото хората искат да се чувстват сигурни. А ние наистина правим много, за да гарантираме това. Най-значимият аспект в това отношение е противовъздушната отбрана. Литовското небе е небе на НАТО и ако то е сигурно и защитено, значи в значителна степен е защитено и небето на НАТО. Затова сега усилията ни са концентрирани именно в тази посока, но за сигурното небе са нужни и сериозни инвестиции.

ДВ: Т.е. Вие смятате, че трябва да се инвестира в дронове и ПВО, а не например в танкове?

М. Синкявичюс: Не смятам, че тези неща трябва да се противопоставят. Смятам, че и дроновете, и танковете са важни. Но бих поставил следния акцент: нито дроновете, нито танковете ще ни защитят, ако обществото не се чувства сигурно, ако човекът не се чувства свързан с държавата.

Ако тази връзка отслабва, никаква техника - независимо дали е на земята или във въздуха - няма да може да защити държавата така, както я защитават свободните хора, които обичат и вярват на държавата си. Затова трябва да се инвестира не само в техниката, а и в хората.

ДВ: В медиите, особено в западните, се споменава, че умората от войната расте. Какъв е Вашият отговор на въпроса - няма ли Литва да се умори да поддържа Украйна? Какви са настроенията в обществото?

М. Синкявичюс: Ние поддържахме, поддържаме и ще продължим да поддържаме Украйна. Поели сме ангажимент да отделяме за целта не по-малко от 0,25 процента от БВП. Разбирам, че определена умора от войната вероятно съществува. Но си задавам въпроса - ако ние, европейците, усещаме умора, как би трябвало да се чувства украинското общество? Затова се радвам, че поддръжка на Украйна оказваме не само ние, не само балтийските страни, но и страните от Западна Европа. Както казва президентът Зеленски, фактически има два фронта - фронтът в Украйна и западният фронт. Като този западен фронт - фронтът на помощта, понякога изглежда по-малко устойчив.

Зеленски се опита да каже, че източният фронт удържа цялата руска агресия срещу Украйна, но има и фронт на западната поддръжка, който също трябва да остане силен. Т.е. трябва да има поддържка и помощ. Защото ако западният фронт, условно казано, отслабне, то и на източния фронт - там, където Русия воюва срещу Украйна - вероятността от неуспех ще нарасне.

ДВ: А какво ще кажете за отношенията с Беларус? Може ли да се очаква, че те ще се нормализират?

М. Синкявичюс: Това е сложен въпрос, който не зависи само от позицията на Литва. В момента се сблъскваме с инструментализирана миграция от Беларус, както и с проблема на въздушните аеростати - балоните, които се използват за контрабанда. Освен това, че незаконно пренасят стоки, те нарушават и работата на нашата гражданска авиация - неведнъж сме се сблъсквали с наистина сериозни последствия, а всичко това продължава.

Засега не виждаме признаци, че Беларус е готова да стане предсказуем и адекватен съсед, който не създава заплахи за нашата сигурност. Но това не означава, че винаги ще бъде така. За целта е нужна политическа воля и са нужни активни действия. От друга страна, в сегашната ситуация виждаме, че Беларус поддържа Русия - както открито, така и тайно - в агресията ѝ срещу Украйна. Въпросът е дали Беларус ще поиска да стане демократична и адекватна съседна страна, която не поставя под заплаха сигурността на региона.

Понякога виждаме признаци на желание от страна на лидера на Беларус да лавира между интересите на Запада и Русия - желание да флиртува с администрацията на Тръмп. Но не знам доколко става дума за искреност или това е просто преговорна и стратегическа позиция - да лавираш и да получаваш изгода от всяка страна. Затова не бих прогнозирал, че може да се очаква нещо да стане бързо. Допускам, че статуквото устройва Лукашенко.

Автор: Денис Кишневски