Кризата във Франция: пари за образование има, липсва доверие

Плъхове в тоалетните, течащи покриви и счупени радиатори. Видеата на френските ученици в социалните мрежи документират лошото състояние на инфраструктурата в множество училища в страната.

В лицея „Пол Елюар" в парижкото предградие „Сен Дени", един от центровете на протестното движение, младежите разказват за вредители в сградата и постоянни наводнения. В съседния „Пантен" учениците се оплакват, че прозорците не могат да се отварят, а температурите достигат 40 градуса през лятото.

Кадрите в социалните мрежи се превърнаха в символи на националните ученически протести, чийто край засега не се вижда. Недоволството произтича не само от лошото състояние на сградите - на демонстрациите си учениците се оплакват и от препълнените класове и честото отпадане на часове.

Проблемът с централната държава

При това Франция инвестира 6,7 процента от БВП в образователната система - сравнително голям процент в европейски мащаб. Но тези инвестиции не водят до по-добри условия за учене, което вероятно е свързано и с разпределението на отговорностите.

Държавата плаща заплатите на преподавателите и определя учебните планове, за поддръжката на сградите обаче отговарят местните власти. В зависимост от региона те разполагат с различни финансови възможности и трябва сами да планират проектите за саниране. Поради това често няма подобрения или такива настъпват много бавно. Освен това над две трети от бюджета са предназначени за персонал и за пенсии, т.е. не остава много за инвестиции.

Катастрофална инфраструктура

Над 80 процента от сградите на основните училища във Франция са на повече от 50 години, а между 10 и 20 процента от всички училищни сгради имат остра нужда от саниране. Политиците в много случаи са наясно с това - само в централния регион „Ил дьо Франс" се изпълнява програма за реконструкция и разширение на стойност 6,6 милиарда евро за периода 2017-2027 година.

По данни на регионалното правителство, междувременно две трети от учениците от горните класове там посещават ново или обновено училище. Но дори мухълът да е премахнат, а покривът - поправен, няма ефективна защита от летните горещини. Горчива истина е също така, че при сегашните изстъпления бяха увредени и нови сгради или такива, които току-що са били санирани.

Неравновесие има и при текущите разходи за образование. Докато средствата за горните класове са относително много, в основните училища Франция инвестира по-малко от средното за индустриалните държави в Европа. А експертите по образованието изтъкват, че именно в тези години се поставят основите за следващия успех в училище.

Правителствата под ръководството на президента Еманюел Макрон се опитаха да противодействат. От 2017 в социално по-слабите области големината на началните класове бе намалена наполовина, като за целта бяха открити 16 000 допълните работни места за учители. Сега заради ученическите протести властите искат да осигурят около 3000 учители по заместване.

С това правителството за първи път реагира конкретно на исканията на учениците, които от две седмици настояват за по-добра материална база в гимназиите, повече заместващи учители и инвестиции в образованието.

Все по-големи дефицити

Резултатите от последното проучване PISA от септември т.г. показват колко големи са актуалните проблеми в образователната система. По математика например повече от една трета от 15-годишните не достигат основното ниво на компетентност.

Критики търпи и реформата на Макрон в гимназиите. Премахването на досегашното профилиране в полза на индивидуално избираеми предмети трябваше да даде повече свобода на учениците. Но многобройните комбинации от предмети затрудняват планирането на часовете. Младежите се оплакват от големия брой свободни часове и дължината на учебните дни.

А проблемите стигат и до висшите учебни заведения. Преподавателка в парижки университет разказва за семинар с 50 студенти, за който те трябвало да взимат столове от съседните зали или да седят по пода. Администрацията така и не е предприела нищо.

Отпаднали часове и социално неравенство

В сравнение с другите европейски държави френските ученици имат голям брой часове в рамките на учебната година. Но много от часовете отпадат - към девет процента, а само 12 на сто от отпадналите часове се поемат от учители по заместване, както сочи проучване от учебната 2024/2025 година.

Още един проблем е ниското заплащане на френските учители. Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват, че френските преподаватели в колежите с 15 години стаж получават едва половината от заплатите на учителите в Германия.

Същевременно въпреки уверенията, че всички деца трябва да имат равни шансове независимо от произхода си, успехът в образованието във Франция днес зависи много от социалната база на родителите. Това се вижда и чрез обстоятелството, че децата от по-бедните семейства по-често са засегнати от отпадането на часове.

Принципно за 2027 година са предвидени 1,2 милиарда евро допълнително за Министерството на образованието, но пък ще се наложи закриване на учителски места заради намаляващия брой ученици.

Протест с поглед към президентските избори

В социалните мрежи вече отдавна не се разпространяват само видеа на неподдържани училищни сгради - има и демонстрации с палестински знамена и политически лозунги, които не са особено свързани с образователната политика. На някои кадри се виждат горящи барикади и сблъсъци с полицията.

Най-вече крайнолявата партия "Непокорна Франция" (LFI) търси близост с протестното движение. Нейните депутати ходят на училищните блокади и разпространяват съответните видеа. Правителството обвинява LFI, че целенасочено инструментализира гнева на младежите, партията отрича.

Половин година преди президентските избори протестът срещу образователните неуредици отдавна се е превърнал в борба между политическите лагери.

Източник: www.dw.com