Киев отхвърли твърденията на Москва за голям пробив на фронта

Украйна отхвърли твърденията на Русия за значителен пробив на фронта и завземането на над 1800 кв. км украинска територия и 92 населени места от началото на септември. Последният спор между двете страни идва на фона на продължаващи тежки боеве в Източна Украйна и засилване на въздушните атаки срещу инфраструктурата.

Началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов е докладвал на президента Владимир Путин, че руските сили са завзели 92 населени места от началото на миналия месец и са постигнали значителен териториален напредък.

Украинският Генерален щаб оспори тези данни.

Говорителят му Андрий Ковальов заяви, че от началото на есента украинските сили всъщност са освободили повече територия, отколкото руската армия е успяла да завземе.

Според него руското военно ръководство създава „илюзия за големи победи“ за политическото ръководство в Москва и за руската общественост.

Reuters отбелязва, че не е успяла независимо да потвърди твърденията на двете воюващи страни за ситуацията на бойното поле.

Спор за Добропиля, Краматорск и Славянск

Една от основните точки на противоречие е ситуацията около стратегически важните градове в Донецка област.

Киев отхвърля руските твърдения, че руските войски са достигнали покрайнините на Краматорск и напредват в предградията на Славянск.

Украинският Генерален щаб твърди също, че Добропиля остава под украински контрол въпреки продължаващите руски атаки.

Според допълнителна информация на украинската страна боевете продължават и в района на Константиновка. Киев оспорва и съобщенията за значително руско приближаване към град Запорожие.

Боевете в Донецка област имат особено значение за развитието на войната. Руските сили продължават натиска към укрепения пояс около Славянск и Краматорск. Овладяването на тези градове би приближило Москва до една от основните ѝ военни цели – установяване на контрол над цялата Донецка област.

Сухопътният фронт се движи бавно, въздушната война се засилва

Последните данни показват и друга тенденция – при сравнително бавни промени на голяма част от фронтовата линия Русия и Украйна все по-силно пренасят конфликта във въздуха и в дълбочина зад противниковите линии.

Русия продължава масираните удари с ракети и безпилотни самолети, като украинската енергийна и друга критична инфраструктура остава сред основните цели.

Украйна от своя страна използва далекобойни дронове за атаки срещу обекти на руска територия, включително петролни рафинерии, складове и други съоръжения.

Напрежението се засилва с приближаването на зимата, когато състоянието на украинската електроенергийна и отоплителна инфраструктура ще придобива все по-голямо значение.

Така последното развитие на войната показва две паралелни тенденции – ожесточен спор между Москва и Киев за реалния мащаб на руското настъпление по суша и едновременно засилване на ударите далеч зад фронтовата линия.

Източници: Reuters, Генерален щаб на Въоръжените сили на Украйна