Европа се готви за затопляне с до 3°C до края на века

Европейската комисия ще представи нови правила, с които държавите членки ще трябва ясно да посочат кои институции отговарят за защитата на населението при наводнения, горски пожари, продължителни горещини и други климатични бедствия. Мерките са част от подготовката на Европейския съюз за сценарий, при който глобалното затопляне достига 3°C до края на века.

Европейският комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра предупреди, че светът се движи към временно или потенциално продължително превишаване на прага от 1,5°C, заложен в Парижкото споразумение. По думите му това означава, че правителствата трябва да се подготвят за по-продължителни горещини и тежки природни бедствия, дори ако усилията за намаляване на емисиите дадат резултат.

„Държавите членки сами трябва да решат на кого да възложат тази отговорност. Това, което правим задължително, е те ясно да определят и посочат кой ще я носи“, заяви Хукстра.

Правителствата ще запазят свободата да разпределят правомощията между национални, регионални и местни власти. Те обаче ще трябва предварително да посочат отговорните институции, за да се избегнат спорове при щети от наводнения или пожари.

Сценариите предвиждат 3°C до 2100 г.

Разглежданите от Европейската комисия сценарии предвиждат глобално затопляне от 2°C до 2050 г. и 3°C до 2100 г. В оценките е включено и заключението, че Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света. Прогнозите са основани на научни изследвания, включително на Междуправителствения панел по изменение на климата, както и на европейски климатични модели.

Хукстра посочи, че при затопляне с 3°C градовете ще се нуждаят от планове за справяне с горещините, а инфраструктурата трябва да бъде проектирана според бъдещите климатични условия, а не само според данните от миналото. Това се отнася до пътища, мостове, жилищни квартали и обществени сгради.

„Дори ако направим всичко правилно, няма как да избегнем още лета като това, което преживяхме миналата година“, предупреди еврокомисарят.

По оценка на Хукстра икономическите щети от екстремните метеорологични явления през лятото надхвърлят 100 млрд. евро. Разходите включват възстановяване след горски пожари и наводнения, както и защита на жилища, пътища и друга обществена инфраструктура.

Средствата за домакинствата остават неясни

Стратегията за климатична устойчивост не се очаква да включва нови финансови ангажименти за подпомагане на домакинствата. Това поставя въпроса как семействата с по-ниски доходи ще могат да платят за необходимите подобрения по жилищата си.

Хукстра посочи предложението 35% от бюджета на ЕС да бъдат насочени към климата и природата. Брюксел разчита и на планираното финансиране от 30 млрд. евро на Европейската инвестиционна банка за адаптиране към климатичните промени до 2030 г. Тези средства обаче ще бъдат част от по-широките инвестиционни механизми, а не нова програма за директна помощ на домакинствата.

Европейската комисия възнамерява да засили и сътрудничеството със застрахователния сектор. Според високопоставен представител на Комисията едва около 25% от активите, изложени на климатични рискове, са застраховани. Това оставя държавите и собствениците на имоти уязвими към големи финансови загуби при бедствия.

„Искаме да изградим култура на готовност и устойчивост още на етапа на проектиране, вместо да се справяме с щетите впоследствие“, заяви представител на Европейската комисия, цитиран от „Фокус“.

Ефективността на мерките ще зависи и от преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС, в който разходите за климата се конкурират с финансирането за отбрана, сигурност, конкурентоспособност и земеделие.

Източници: focus-news.net, euronews.com