Турски селяни канят лидерите на COP31 в района на въглищна мина

Жители на турското село Икизкьой поискаха лидерите на COP31 да напуснат залите на климатичната конференция в Анталия и да видят на място последиците от добива на въглища край гората Акбелен. Селото се намира в югозападната провинция Мугла, на няколкостотин километра западно от Анталия.

„Трябва да дойдат тук, тези държавни ръководители. Да дойдат не в Анталия, а в Акбелен, в Икизкьой“, заяви местната представителка Неджла Ъшък пред Ройтерс. Домът ѝ е на няколкостотин метра от открита мина за лигнитни въглища, която през последните десетилетия се е приближила до населеното място.

COP31 започва на 9 ноември и ще продължи до 20 ноември. Сред основните теми е увеличаването на електрификацията, за което настоява домакинът Турция. Еколозите обаче предупреждават, че тази политика няма да ограничи емисиите, ако електроенергията продължи да се произвежда основно от въглища.

Въглищата остават водещ източник на ток

През 2025 г. въглищата са осигурили 34% от електроенергията на Турция, показват данни на енергийния анализатор Ember. Така страната остава най-големият производител на електроенергия от въглища в Европа.

Мините в района на Акбелен снабдяват електроцентралите Йеникьой и Кемеркьой. Двете централи произвеждат малко над 2% от електроенергията на Турция. Според жителите и природозащитници разширяването на добива е довело до унищожаване на гори и създава риск за маслинови насаждения, земеделски земи и околните села.

Лигнитът е нискокачествен вид въглища. При изгарянето му се отделят повече въглеродни емисии в сравнение с по-енергоемките въглища. В същото време правителството посочва, че въгледобивът осигурява работа на хиляди хора.

Протестите доведоха до арести и дела

Жителите на Икизкьой протестират от години срещу разширяването на мината. Напрежението около гората Акбелен се засили през 2023 г., когато започна ново изсичане. Протестиращи твърдят, че силите на реда са използвали водни оръдия и лютив спрей, за да ги спрат да влязат в гората.

Дъщерята на Неджла Ъшък, Есра, е прекарала 42 дни в предварителен арест след протест срещу планирано отчуждаване на земи за минни дейности. През юли съд я е осъдил на две години затвор за съпротива срещу длъжностни лица. Решението се обжалва.

„Това наказание не беше дадено само на мен. То беше опит да бъдат наказани всички в тази страна, които защитават правата си, земята си и селото си“, каза Есра Ъшък.

Human Rights Watch съобщи през октомври, че турските власти са задържали и преследвали природозащитници, участвали в протестите срещу минните дейности. Организацията посочи случаи на употреба на сила, глоби и наказателни производства срещу жители, адвокати и журналисти. Турските власти заявяват, че полицията се намесва, когато демонстрациите са незаконни или застрашават обществения ред.

Анкара обещава преход към по-чиста енергия

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви, че страната работи по справедлив преход към по-чиста енергия, но процесът е труден заради хилядите работни места във въгледобива. По думите му ядрената енергия е най-жизнеспособната алтернатива, а Анкара цели 10 гигавата ядрени мощности до 2040 г.

За жителите на Икизкьой обаче климатичните обещания ще останат непълни, ако участниците в COP31 не видят последиците от добива на място. „От 40 години живеем с въглищата, които дишаме, с мръсотията от въглищата“, каза Неджла Ъшък.