Атина се брани от натиск

Близо два месеца изминаха, след като ЕС и Турция се споразумяха Анкара да спре бежанския поток към Гърция. Но актуалните данни говорят друг език, коментира ДПА. Само през първите 20 дена на новата година в Гърция са влезли 35 455 бежанци. Най-малко 94 души са загубили живота си при опасния преход към Източноегейските острови, между тях много деца. Политици от страни-членки на ЕС поискаха отново изключването на Гърция от Шенгенското пространство.

Гърция гледа на това като липса на солидарност. „Това, което всеки спасител знае, изглежда не е достигнало до някои политици: в открито море сме задължени да помогнем на корабокрушенци“. Така казват в Атина. Затова трафикантите снабдяват бежанците с инструменти, за да потапят лодките си, когато видят бреговата охрана или морските сили. За гумените лодки са достатъчни сами няколко удара с ножа, а и старите дървени лодки много бързо могат да се пробият.

Австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер все пак е на мнение, че невъзможността да се контролира гръцко-турската граница е мит. В интервю за в. Велт ам Зонтаг тя поиска изключване на Гърция от Шенген, ако страната не предприеме „най-после“ нещо за външната граница на ЕС. С това искане Микл-Лайтнер не е сама. Баварският вътрешен министър Йоахим Херман на една конференция по сигурността в София се изказа в същия тон.

За гръцкия външен министър Никос Коциас тази капка преля чашата. В интервю за берлинския в. „Тагесцайтунг“ (TAZ) той заяви: „Ако ние искаме да спрем бежанците, трябва да водим война с тях. Трябва да ги бомбардираме, да потапяме лодките им и да оставим хората да се удавят. Иначе защита на границата не е възможна. А това противоречи както на човечността, така и на европейското право и международните конвенции. Това е изключено“.

За гръцкото правителство е сигурно, че обещаният от Турция контрол досега не функционира. От правителствени кръгове в Атина се казва, че Турция даже е махнала визите за онези страни, от които идват мигрантите, които напускат родината си по икономически причини, коментира ДПА. В Атина подозират, че Анкара ще продължава да разиграва картата „контрол на бежанския поток“, за да прокара собствените си интереси в ЕС. Тъй като ЕС няма да има напредък с Анкара, в Атина са убедени, че обвиненията ще се концентрират отново върху Гърция. Например дясноконсервативният унгарски премиер Виктор Орбан поиска Гърция да изгради стена на север.

Друг критичен пункт за европейските политици, както и преди, е регистрирането на бежанците в т.нар. Hotspot.

И тук Гърция не остава длъжна: ако регистрацията върви по вода, хората биха идвали винаги по море.

„Който иска да защити морските граници, трябва да знае за какво говори. Бежанците ще идват независимо дали десни популисти го искат или не. Те ще преодолеят и нови граници“, казва за ДПА един офицер от гръцката брегова охрана, който ежедневно спасява отчаяни хора от студените води на Егейско море. Според него трафикантите отдавна търсят нови пътища - през Албания, Адриатическо море и Йонийско море за Италия. „Какво ще стане тогава“, пита той и добавя: „Трябва ли тогава да построим нови огради в Северна Италия?“