На 21 април 1967: Превратът на черните полковници в Гърция

На 21 април 1967 година - група от гръцки полковници под ръководството на Георгиус Пападопулос свали консервативното правителство на премиера Панайотис Канелопулос.

На власт идват “черните полковници”. Мнозина и днес смятат, че превратът е организиран от ЦРУ. Част от хунтата е преминала обучение в ЦРУ.

Военният преврат се долавя във въздуха, а политици от центъра и левицата открито изказват опасенията си за това, какво може да се случи.

Интересен факт е, че превратът става под ехото на провалилия се концерт на Rolling Stones няколко дни преди това, на 17 април. Няколкото червени карамфила, които Мик Джагър хвърля на публиката след третата песен, се смятат за комунистическа пропаганда от полицията, която спира концерта и насилствено разпръсва разярената рокаджийска тълпа.

Патакос. Рано сутринта на 21 април танкова част, командвана от бригадир Патакос, влиза в Атина и превзема телефонната централа, радиостанцията и летището, обкръжени са парламентът и кралският дворец. Превратаджиите узурпират властта и сформират свое правителство, „признато" още същия ден от монарха, пред когото то полага клетва, уточнява сайтът ИнфоБългария.

Започват арести на хиляди хора - министри, депутати, водачи на партии и „неудобни" граждани. Извършена е чистка в полицията и ръководството на армията. Уволнени са много професори от университетите, а видни личности, в това число и съдии, губят постовете си. Задържаните са изтезавани по затворите, на някои се отнема гръцкото гражданство и са прогонени от страната, а други заминават на заточение по островите. Ключови позиции в държавния апарат заемат офицери, поддръжници на организаторите на преврата.

Като цяло полковниците нямат ясна конструктивна програма за по-нататъшното развитие на Гърция. Те твърдят, че спасяват „елинохристиянската цивилизация" от комунизма и подготвят народа за нов тип демокрация.

Това включва военно положение, тайна полиция, разпускане на парламента, преустановяване дейността на политическите партии и профсъюзите, възвеличаване ролята на армията, авторитета и дисциплината, строга цензура и дори забрана на миниполи за жените и дълги коси за мъжете.

Гърция изпада в международна изолация, тъй като европейските държави не одобряват режима на полковниците. През декември 1967 г. крал Константин II прави опит за контрапреврат, но търпи поражение и е принуден да избяга в Италия. Залезът на режима на полковниците в Гърция започва от първите месеци на 1973 г. Изолирана отвън и атакувана отвътре, през лятото на 1974 г. военната диктатура се изчерпва напълно.

През 1974 г. режимът се опълчва на президента на Кипър - епископ Макариос, и с това провокира намесата на Турция, довела в крайна сметка до разделението на острова. Военната диктатура в Гърция успя да просъществува само 7 години.