3 май 1469 г. Ражда се Николо Макиавели

На 3 май 1469 г. е роден Николо Макиавели. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.

Умира на 58 годишна възраст през 1527 г.

Живее в Италия по времето на Ренесанса. През този исторически период най-популярното държавно устройство по италианските земи е бил градът – държава. Роден е във Флоренция, по времето на управлението на Лоренцо Великолепни, свален от власт през 1492 г.

Макиавели заема различни постове в републиканското управление и е активен участник в обществения живот. Четиринадесет години той служи на Флорентинската република и от нейно име изпълнява различни дипломатически функции, пътувайки из Франция, Германия и из цяла Италия. Но през 1512 г републиката е свалена и на власт идва синът на Лоренцо Великолепни – Лоренцо де Медичи.

Макиавели бива прокуден от управлението като републиканец. На следващата година е бил задържан по подозрение, че е участвал в заговор против новите управници – Медичите. Подложен на изтезания, той твърди че е невинен и същата година е освободен. След това се оттегля в Сан Кашано, недалеч от Флоренция.

Този период се оказва изключително важен за Макиавели. Дългият му застой в кариерната пустиня провокира неговото въображение и за тези четиринадесет години написва няколко книги, от които най-известна е „Владетелят”.

Флорентинецът пише тази книга с цел да я предостави на Лоренцо де Медичи, за да получи неговото благоразположение и да бъде привлечен на работа във възстановената монархия. Остава дълбоко не разбран, но въпреки това книгата му се превръща в едно от най-значимите произведения на своето време.

„Владетелят” се смята и за учебник с практически съвети за държавни глави и наръчник за диктатори. Наполеон е държал книгата под възглавницата си, Мусолини се прекланял пред Макиавели, а Хитлер и Сталин са познавали твърде добре похватите, описани в книгата.

Николо Макиавели е автор на няколко книги освен „Владетелят”. Това са: „Беседи върху първите десет книги на Тит Ливий”, „Военното изкуство”, „История на Флоренция” и „Мандрагора”.

Личната му кореспонденция е високо ценен образец на италианския език.