22 август 1485 г. Крал Ричард III загива в битка

На 22 август 1485г. крал Ричард III загива в битката до Лестър. Той е погребан в близкия манастир.

Неговият гроб беше открит през 2013 г. Смъртта на монарха, чийто мрачен образ е останал в историята благодарение на гениалния Шекспир, слага край на Стогодишната война.

Той е бил на 32 години, когато загива в битката при Босуърт през 1485 година. След това е погребан в основата на олтара на църквата към близкия францискански манастир.

Новият монарх Хенри Тюдор обаче нарежда да бъде разрушен гроба на Ричард III, а тялото му да бъде хвърлено в течащата през Лестър река Сор.

Според преданието монасите подменят кралските тленни останки и изхвърлят във водата трупа на умрял бездомник. През XVI в. манастирът запада и заедно с него се изгубва споменът за гроба на Ричард III.

На 27 март 2015 г. в катедралата на британския град Лестър с изключително тържествена церемония беше погребан крал Ричард III.

Монархът беше положен в гробница на стойност $5 млн.

Ричард III Глостър се ражда на 2 октомври 1452 година. Той е единадесетото от общо дванадесетте деца на Ричард от Йорк и Сесили Невил.

Той е слаб, дори мършав, куца и заради физическите си дефекти по рождение започват да го наричат Гърбав. Въпреки това притежава неизчерпаема енергия и участва в много военни кампании. Признат е за отличен стратег, а се отличава и с мъжеството и доблестта си. Ричард предано служи на краля на Англия - най-големия от братята му Едуард IV, като проявява не само умения да води битки, но и да се справя с не по-малко сложните административни предизвикателства. И въпреки това у него бушуват високомерието, честолюбието и завистта. Не желае да остане второстепенна фигура сред династията на Плантагенетите.

След смъртта на брат му, за крал е признат 12-годишният му син Едуард. Ричард се заклева във вярност на Едуард V, но в същото време започва да се разправя брутално с роднините на малолетния монарх. Тайният съвет на кралството обявява Ричард за лорд протектор на Англия и регент на краля. В деня на коронацията на младия крал, Ричард успява да убеди и парламента, и народа, че бракът на Едуард IV и Елизабет е незаконен, а следователно и децата им не могат да наследяват короната.

На 25 юни 1483 година парламентът детронира Едуард V и обявява за крал Ричард III. След това Едуард и по-малкият му брат са затворени в Тауър, а малко по-късно буквално изчезват. Смята се, че са убити. Варварският акт се приписва, естествено, на чичо им Ричард III, което не само, че не го прави по-популярен, но му печели и нови врагове, а много от дотогавашните му съюзници го изоставят.

През 1485 година Хенри Тюдор, граф Ричмънд събира във Франция не много голяма армия - 1500 наемници и 500 англичани, избягали по-рано при възкачването на трона на новия крал. Хенри се прехвърля с тази армия на Острова и среща в съдбоносна битка Ричард. Сражението се провежда на 22 август 1485 година край Босуърт. Предвожданите от Ричард войски имат числено превъзходство, но неочаквано кралят е предаден от един от васалите си – лорд Стенли, който в последния момент преминава на страната на метежниците.

Короната на Англия още на бойното поле е положена на главата на Хенри Тюдор. С това се слага край на продължилата десетилетия Война на Розите, в която родовете Йорк и Ланкастър оспорват властта над Англия. Мъжката линия на Плантагенетите прекъсва след смъртта на Ричард III, а Хенри VII полага основите на новата династия на Тюдорите.