5 октомври 1983 г. Лех Валенса с Нобел за мир

На 5 октомври 1983 г. полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Той е поредният дисидент от Източна Европа, който получава тази награда. Лех Валенса е роден в село Попово, край Липно, близо до Моково на Висла. След като учи за електромеханик, работи в корабостроителницата в Гданск през 1967 – 1976 г., но е уволнен за критика на ръководството. Остава във връзка с работниците от корабостроителницата и през 1979 – 1980 г. създава стачен комитет, който се стреми към по-големи граждански права и по-високи заплати, за да се посрещнат нарастващите цени на храните и стоките от първа необходимост.

На 31 август 1980 споразумение в Гданск между комитета на Валенса и правителството на Полша подготвя почвата за създаването на независим профсъюз, наречен „Солидарност“ (Solidarność), чийто лидер е Валенса. Противодействието от страна на генерал Войчех Ярузелски води до арест и интерниране на Валенса от декември 1981 г. до ноември 1982 г. При освобождаването му той успява да възпре по-необузданите членове на „Солидарност“, като води преговори с ген. Ярузелски и неговите министри.

През октомври 1983 Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Неговите жена и син пътуват до Осло, за да я получат и да прочетат обръщение на Валенса за гражданските права. След това му е позволена по-голяма свобода на придвижване, дори посещава Рим. Поема водеща роля при преговорите с полското правителство между февруари и април 1989 г. и при организирането на публична кампания на „Солидарност“ за общите избори през юни 1989 г.

Избран е за полски президент през декември 1990 година. Мандатът му обаче не протича гладко. Той често се оплаква, че лявата коалиция спъва икономическите реформи. Антисоциалистическият католицизъм на „Солидарност“, който го довежда на власт, вече не е водещ в политическите нагласи през ноември 1995 г., когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат.