8 юли 1777 г. Британската колония Върмонт първа отменя робството в Америка

На 8 юли 1777 г. тогавашната британска колония Върмонт първа в Америка отменя робството и дава избирателни права на всички мъже, независимо от расата им.

Изследователите на американската история се опитват да възпроизведат историческата обстановка и да намерят обяснение за този първи предвестник на модерните Съединени американски щати. Изглежда почти невероятно това ранно политическо и нравствено съзряване на населението на този почти краен североизточен щат (зад него е само щатът Мейн).

От днешна гледна точка това просветление в съзнанието на хората, че всички човешки същества са равни пред Бога, изглежда привнесено като от самия Бог.

От една страна Върмонт само преди 14 г. е претърпял сътресение, като от френска става британска колония след Френската и Индианската война. Англия обаче отменя робството едва през 1833 г.

От друга страна не може да се търси пряко влияние на Съединените щати: едно, че Върмонт става 14-и по ред член на САЩ чак на 4 март 1791 г.; второ, в САЩ забраната на робството влиза в сила през декември 1865 г. с поправка на конституцията, 8 месеца след края на Гражданската война.

От трета страна щатът Върмонт на юг граничи с уникално консервативния Масачузетс, където властва теокрация – пълно сливане на църквата и държавата. Живеещите там пуритани изповядват абсолютно върховенство на божиите дела над светските. Само 85 г. преди това там се е състоял процесът над „Салемските вещици”, при който са обесени 19 невинни мъже и жени по обвинение в практикуване на вещерство, а един е убит с камъни.

Фактът трудно подлежи на обяснение, но той неоспоримо съществува. Независимо че щатът Върмонт е малък по територия (23 хил. кв. км.) и тогава едва наброява няколко десетки хиляди души население, той става онази първа искрица, запалила пожара на аболиционизма. Сега Върмонт има население 608 хил. души.