ЕК предупреди България: Спрете езика на омразата

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите-членки, Европейската комисия предприема правни действия срещу тези, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията. България беше обвинена, че не прави достатъчно, за да спре езика на омразата и расизма.

Комисията реши да изпрати официални уведомителни писма на Белгия, България, Полша, Финландия и Швеция, тъй като националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Целта на рамковото решение е да се гарантира, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в целия ЕС. Белгийската и българската правна уредба не гарантират, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. В полската наказателноправна рамка не са транспонирани изказванията, подбуждащи към расистко и ксенофобско насилие, а самата рамка ограничава обхвата на инкриминирането на подбуждането към омраза. Освен това Полша неправилно е транспонирала инкриминирането на конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, като е пропуснала грубото омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста и като е ограничила инкриминирането на отричането и оправдаването на тези престъпления само до случаите, когато такива престъпления са извършени срещу полски граждани. Финландското и шведското законодателства неправилно транспонират изказвания, които подбуждат към насилие, и не инкриминират изказванията, подбуждащи към омраза, когато са насочени към отделни членове на група, определени въз основа на раса, цвят на кожата, религия, произход или национална или етническа принадлежност.

Освен това България, Финландия и Швеция не са инкриминирали конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Финландия също не е успяла да гарантира, че престъпленията, свързани с расизъм и ксенофобия, могат да бъдат разследвани и преследвани без показания или обвинение от страна на потърпевшото лице. Белгия, България, Полша, Финландия и Швеция разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище. Комисията изпрати официални уведомителни писма на Естония и Румъния по този въпрос през октомври 2020 г., като тези случаи остават неприключени. Комисията продължава да оценява транспонирането на това Рамково решение в други държави-членки.

Освен това Комисията изпрати официално уведомително писмо на България поради неспазване на всички изисквания на Директивата на Евратом за питейната вода (Директива 2013/51/Евратом на Съвета), свързани с мониторинга на радиоактивни вещества. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията.

Комисията реши да изпрати допълнителни официални уведомителни писма на България и още 7 държави-членки за това, че не предоставят и не експлоатират услуги по линии за предаване на данни на всички оператори на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети във въздушното пространство под тяхна отговорност и имат възможност да осъществяват комуникации по линия за предаване на данни. Това е следствие от официалните уведомителни писма, изпратени на 15 май 2020 г. От всяка държава членка се изисква съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 29/2009 на Комисията, във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС, да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че доставчиците на обслужване на въздушното движение са в състояние да предоставят и извършват тези услуги. Съответните държави-членки разполагат с един месец, за да отговорят на опасенията на Комисията.

Комисията изпрати мотивирано становище на България поради продължаващото несвързване на националния ѝ търговски регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS). Предприятията все по-често извършват трансгранична дейност, поради което за тях е от съществено значение да имат лесен достъп до информация за дружествата в различните държави-членки. За да свърже националните търговски регистри и по този начин да улесни трансграничната търговия, през юни 2017 г. Комисията стартира специален инструмент, създаден съгласно Директива 2012/17/ЕС относно взаимното свързване на търговските регистри на ЕС (BRIS). BRIS позволява прозрачност на информацията за дружествата, като по този начин улеснява операциите в рамките на вътрешния пазар и намалява ненужната тежест за дружествата и бизнес регистрите. Бизнес средата стана по-безопасна за потребителите, кредиторите и други бизнес партньори. Невъзможността на България да се свърже с BRIS затруднява получаването на съответната информация за българските дружества за гражданите, дружествата и специалистите от ЕС. Освен това без BRIS търговските регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които участват български дружества, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български дружества. Крайният срок за България за свързване на националния търговски регистър с BRIS бе 8 юни 2017 г. На 2 юли 2020 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България, Ирландия и Франция с искане те да предприемат необходимите действия. Оттогава Ирландия и Франция предприеха задоволителни мерки. Освен ако България не предприеме действия в рамките на следващите два месеца, Комисията може да реши да отнесе случая пред Съда на ЕС.