ФАКТИ.БГ

Местят досиетата от „Щази“ във федералния архив

Федералната комисия, отговаряла за процеса, спира да съществува

Публикувана: 16 Юни, 2021 19:18
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2898
Местят досиетата от „Щази“ във федералния архив
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.

През януари 1992 г. източногерманци за пръв път получиха възможност да видят черно на бяло до каква степен ГДР се е месила в живота им, пише ДПА, предава „Дневник“.

Федералната агенция, отговаряща за досиетата от "Щази" (съкратено от "Щаатсзихерхайт" или "Държавна сигурност"), разполага с огромен архив спасени документи - институция за справяне с миналото за милионите, поискали достъп до една или друга информация от тайната работа на службите.

Утре обаче свършва цяла ера: агенцията се закрива, ръководителят ѝ Роланд Ян официално се освобождава, постът му няма да получи приемник.

Това не е краят на достъпа до досиетата. Те ще влязат във Федералния архив и ще са отворени, законът за достъп до досиетата на "Щази" ще остане в сила. Архивът ще остане на мястото на бившата централа на "Щази" в Берлин. Федералната комисия, отговаряла за процеса, спира да съществува.

За ДПА Ян, някогашен опозиционер в ГДР, казва, че архивите остават част от "паметта на нацията", а мирната революция, сложила край на комунистическата власт, остава достъпна и може да помогне за диалога между поколенията. Отбелязва, че досиетата вече се използват отвъд някогашната фиксация върху службите; предадено е успешно посланието, че "агенцията не е някаква служба за абсолютна истина и не дава никаква историческа картина".

Съюзът на асоциациите на жертвите на комунистическата тирания не се страхува, че процесът на работа с досиетата ще приключи - според председателя на организацията Дитер Домбровски Федералният архив дори ще го подобри.

След падането на Берлинската стена активисти от ГДР спряха по-нататъшното унищожаване на досиетата на "Щази". Новата агенция, без аналог в света тогава, управляваше милиони листове хартия, хиляди снимки и носители на звук. "Дълбоко демократичен акт" бе определението, дадено през 2020 г. от президента Франк-Валтер Щайнмайер за отварянето на досиетата.

При влизане в сила на закона за архивите на "Щази" на 29 декември 1991 г. първи федерален комисар за архивите е пасторът от Росток, а по-късно - президент на Германия Йоахим Гаук. През 2000 г. активистката за граждански права Мариане Биртлер, а през 2011 г. - Ян, поемат работата, избрани с голямо мнозинство в парламента.

От първата проверка на досиетата през 1992 г. в Източна Германия са отправени над 520 хил. молби за лични проверки. Около 11 хил. от тях са през първите четири месеца на текущата година. Бяха получени общо 7,3 милиона заявки и заявления.


Германия

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 1 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
И аз го местя
1 Отговор
Имам си два крачола..

Оценка:
-0 +2

:))
2 Отговор
".... предава „Дневник“.****** стадо вманиачени мисирки на темата....щото сичко им е у ред в РБ !!?

Оценка:
-0 +3

Перо
3 Отговор
В БГ комисията ще стои до края на 22-ри век. Трябва да се уреждат и пра-пра внуците! В Германия,никога не са ползвали архива за частен бизнес на членовете на комисията и некадърни журналисти.

Оценка:
-1 +1

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Д-р Мирослав Ненков
Д-р Мирослав Ненков, бивш здравен министър, пред Нова тв
Аз нямам 16 имота, майка ми не притежава верига бензиностанции, тъща ми няма три хотела на морето."

Още бисери
ТОП 5