Местят досиетата от „Щази“ във федералния архив

През януари 1992 г. източногерманци за пръв път получиха възможност да видят черно на бяло до каква степен ГДР се е месила в живота им, пише ДПА, предава „Дневник“.

Федералната агенция, отговаряща за досиетата от "Щази" (съкратено от "Щаатсзихерхайт" или "Държавна сигурност"), разполага с огромен архив спасени документи - институция за справяне с миналото за милионите, поискали достъп до една или друга информация от тайната работа на службите.

Утре обаче свършва цяла ера: агенцията се закрива, ръководителят ѝ Роланд Ян официално се освобождава, постът му няма да получи приемник.

Това не е краят на достъпа до досиетата. Те ще влязат във Федералния архив и ще са отворени, законът за достъп до досиетата на "Щази" ще остане в сила. Архивът ще остане на мястото на бившата централа на "Щази" в Берлин. Федералната комисия, отговаряла за процеса, спира да съществува.

За ДПА Ян, някогашен опозиционер в ГДР, казва, че архивите остават част от "паметта на нацията", а мирната революция, сложила край на комунистическата власт, остава достъпна и може да помогне за диалога между поколенията. Отбелязва, че досиетата вече се използват отвъд някогашната фиксация върху службите; предадено е успешно посланието, че "агенцията не е някаква служба за абсолютна истина и не дава никаква историческа картина".

Съюзът на асоциациите на жертвите на комунистическата тирания не се страхува, че процесът на работа с досиетата ще приключи - според председателя на организацията Дитер Домбровски Федералният архив дори ще го подобри.

След падането на Берлинската стена активисти от ГДР спряха по-нататъшното унищожаване на досиетата на "Щази". Новата агенция, без аналог в света тогава, управляваше милиони листове хартия, хиляди снимки и носители на звук. "Дълбоко демократичен акт" бе определението, дадено през 2020 г. от президента Франк-Валтер Щайнмайер за отварянето на досиетата.

При влизане в сила на закона за архивите на "Щази" на 29 декември 1991 г. първи федерален комисар за архивите е пасторът от Росток, а по-късно - президент на Германия Йоахим Гаук. През 2000 г. активистката за граждански права Мариане Биртлер, а през 2011 г. - Ян, поемат работата, избрани с голямо мнозинство в парламента.

От първата проверка на досиетата през 1992 г. в Източна Германия са отправени над 520 хил. молби за лични проверки. Около 11 хил. от тях са през първите четири месеца на текущата година. Бяха получени общо 7,3 милиона заявки и заявления.