Снайперист доброволец олицетворява гъвкавостта на украинските въоръжени сили

Преди да натисне спусъка, украинският снайперист Андрий заравя лице в сгъваема постелка, дишайки бавно и равномерно.

"Трябва да съм напълно отпуснат, за да намеря позиция, в която няма да мръдна винтовката, когато натисна спусъка", казва той. "Не мисля за нищо. Това е нещо като вакуум".

В полукръг близо до главата му могат да се видят кутии с патрони, разпечатки на диаграми, тежък телбод и руло тиксо. На китката му е прикрепен монитор във формата на кутия за бижута. Това е балистичен калкулатор, който отчита вятъра и други от фактори. Пчелите, които неуморно обикалят около главата му и оптичния прицел, биват игнорирани.

След дълга пауза той казва думата "изстрел" на украински.

Щрак! Звук, подобен на този от стартов пистолет на спортно състезание, предизвиква рефлексивно трепване у хората, несвикнали с войната.

Преди шест месеца този шум би стреснал Андрий, преместил се в Запада Европа, за да гради кариера на инженер.

Неговият опит е сходен с този на много украинци, върнали се в родината заради войната, внезапно откъснати от цивилния живот, за да възприемат бойни методи, модерни, но и импровизирани, които дават отпор на далеч по-големите руски въоръжени сили.

Андрий е от Буча, квартал близо до летището на Киев, който пострада тежко по време на руското настъпление. Там бяха извършени стотици убийства на цивилни, телата на които бяха открити в масови гробове или лежащи там, където са били застреляни след събития, които ООН описва като възможни военни престъпления.

Висок и с добри познания по английски език, снайперистът говори пред Асошиейтед прес, докато тренира сам на неофициално стрелбище близо до Киев, надявайки се да реши някои проблеми с оръжието си чрез часове на опити и грешки, преди да се върне на фронта. Той моли да бъде представен само с първото си име и някои подробности за цивилния му живот да останат поверителни.

Андрий бързал да се прибере у дома с полет до Будапеща, след което уредил пътуване по суша на разстояние от 1200 километра. То включвало плащането на "голяма сума пари" на шофьор, съгласил се да направи рискованото пътуване на изток. След няколко дни той вече се включил в ожесточените боеве около Киев и приел военното прозвище Самурая. Купил сам екипировката си и произведена в САЩ снайперска винтовка и започнал обучение при инструктор от специалните сили, с който се свързал чрез приятели във въоръжените сили.

"Рано сутринта на 24 февруари получих обаждане от майка ми. Тя живее в Буча и ми каза, че войната е започнала. Тя чуваше хеликоптери, самолети, бомбардировки и експлозии. Аз реших да се върна", каза той.

Въпреки че не му е позволено да обсъжда подробности за оперативната си дейност, Андрий описва украинската армия като сила, която се гордее с гъвкавостта си и използва широкия спектър от умения на служителите си, за да стане по-универсална в битка.

Той каза, че снайперистите често се използват за откриване на руски военни позиции, които след това се вземат на прицел от артилерията. "Натрупах опит и в тактическа медицина, с дронове и в стрелба с щурмови винтовки", каза той.

Военни специалисти са окуражавани да придобиват нови умения и дори да търсят собствено оборудване от западни доставчици, които все още доставят в Украйна на частен пазар, наблюдаван от армията. За да запази слуха си, Андрий се сдобил с чифт антифони за лов, които приглушават звука от винтовката му, но усилва гласове. "Наистина се нуждаете от тях", казва той.

От началото на инвазията през февруари Русия е увеличила повече от два пъти размерите на територията, която контролира в Украйна до около 20% от страната, но Андрий споделя оптимизма на много от своите сънародници, че победата ще бъде възможна след зимата. "Смятам, че с помощта на приятелите ни в Европа и САЩ ще ги изтласкаме от нашата територия", каза той.

Неговото желание да стане снайперист дошло от познанията му за ловни пушки, често срещани в Украйна, както и това, че играе ролята на стрелец от разстояние във видеоигрите. Неговата цел във войната: "Да се завърна в моя дом, при моето семейство", казва той. "Нито един от нас не искаше да бъде войн, стрелец, снайперист. Това е просто необходимост да бъдеш тук, сега и да правиш това, което ние правим тук". След пауза той добавя: "Не знам как да го обясня: Не ми харесва да убивам хора. Това не е нещо, което искаш да правиш, но е нещо, което трябва да правиш".

Източник: БТА