За Путин е по-полезно да заплашва с ядрени оръжия, отколкото да ги използва

Западът трябва да слуша внимателно, когато руският президент Владимир Путин говори за използване на ядрени оръжия, без обаче да забравя, че за него е по-полезно да заплашва с тях, отколкото да ги използва. Това заяви пред "Ройтерс" началникът на въоръжените сили на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен, цитира news.bg.

Изказването си той направи преди ядрените учения, които страните членки на НАТО провеждат тази седмица. Русия планира скоро да проведе свои собствени.

Норвегия е част от Алианса и граничи с Русия в Арктика. Путин и висши руски служители многократно са заплашвали да използват ядрени оръжия за защита на страната.

"Първо, трябва да слушаме какво казва Путин. Второ, няма причина да използва ядрени оръжия... Няма заплаха за съществуването на Русия. Така че той няма причина да ги използва", обобщи Кристоферсен.

По негови думи за руския президент заплахата от използване на ядрени оръжия е по-ценна, отколкото действителното им използване.

"Става въпрос за възпиране, както беше по време на Студената война. Става въпрос за това Русия да заяви, че има способността и да покаже на нас - останалия свят, че може да го направи", обясни той.

Запитан дали смята, че Москва е по-склонна да използва ядрени оръжия от преди, Кристоферсен посочи, че Путин следва руската доктрина за използване на ядрени оръжия, когато "самото съществуване" на страната е изложено на риск.

"Той следва своята доктрина. Така че, ако има ядрена атака срещу Русия - определено. Ако има заплаха за съществуването на Русия - определено", посочи той.

В Арктика е разположен руският Северен флот - ключова бойна сила в региона, разполагаща с капацитет за нанасяне на втори ядрен удар - способността за отговор на ядрена атака, използвайки собствени ядрени оръжия срещу нападателя.

Кристоферсен припомни, че Москва е провела учение на своите сили за ядрено възпиране на 19 февруари - пет дни преди нахлуването си в Украйна.

"Обикновено го правят през есента. Това, разбира се, беше сигнал", отбеляза той.

След инвазията на 24 февруари Русия намали числеността на сухопътните си сили в Арктика, за да ги изпрати в Украйна, осъзнавайки, че има малък риск от този ход, допълни Кристоферсен.

"Русия може да премести всичките си сухопътни сили далеч от цялата източна граница на НАТО и да ги използва в Украйна, без да се страхува, че ще бъде нападната, защото знае, че НАТО не представлява заплаха за нея", категоричен бе той.

По негови думи въпросните армейски сили са претърпели тежки загуби по отношение на личен състав и оборудване.

Все пак Кристоферсен подчерта, че Русия може бързо да възстанови сухопътните си сили, като се има предвид, че обучава около 250 000 наборници всяка година.

Русия винаги е заявявала, че нейната военна доктрина не предвижда тя първа да използва ядрено оръжие, но същевременно страната е готова да използва ядрения си арсенал, ако е заплашено нейното съществуване, дори и ако е нападната с конвенционални оръжия.

На 21 септември руският президент Владимир Путин предупреди Запада, че не блъфира, заявявайки, че е готов да използва ядрени оръжия, за да защити Русия срещу това, което той нарече "ядрен шантаж" от големите западни сили.

От своя страна президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че светът е изправен пред най-големия риск от ядрен Армагедон след Кубинската ракетна криза от 1962 г. Той обаче изрази съмнение, че Путин ще използва тактическо ядрено оръжие в Украйна.

Кремъл официално не е заявявал, че възнамерява да използва ядрено оръжие и винаги е отричал възможността да го използва в конфликта в Украйна, но някои съюзници на Путин, като Рамзан Кадиров открито се застъпват за неговата употреба в Украйна. Той призова за използване на т.нар. тактически ядрени оръжия с малка мощност за нанасяне на тежки поражения на украинските защитници.

Други високопоставени руски представители като бившия руски президент и премиер Дмитрий Медведев пък ясно предупреждават, че Западът върви към Трета световна война и ако има такава тя ще е ядрена.