Кюрдите са печелившите от водената от САЩ инвазия в Ирак

Много членове на политическия и бизнес елит живеят в крайградска затворена общност, наричана Американското село, където жилищата се продават за до 5 млн. долара, а пищните градини консумират повече от един милион литра вода на ден през лятото.

Видимият разкош е твърде далеч от положението преди 20 години. Тогава Ербил беше изостанала провинциална столица, в която нямаше дори летище.

Това бързо се променя след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., която сваля Саддам Хюсеин. Анализаторите твърдят, че иракските кюрди - и особено кюрдската политическа класа - са били най- облагодетелствани в един конфликт, в който победителите не са много.

Това се случва въпреки факта, че за обикновените кюрди ползите от новия ред са ограничени от корупцията и борбата за власт между двете основни кюрдски партии и между Ербил и иракската столица Багдад.

След инвазията голяма част от Ирак потъва в хаос, окупационните американски сили се борят с въстание, а множество политически и религиозни общности се съревновават да запълнят вакуума във властта, появил се в Багдад. Но кюрдите, смятани за верни съюзници на американците, укрепиха политическите си позиции и се насочиха към чуждестранни инвестиции.

Ербил бързо се превърна в град на петролния бум. Две години по-късно, през 2005 г., градът откри ново търговско летище, построено с турски средства, а няколко години след това и разширено международно летище.

Традиционният "кюрдски "разказ" е за жертвите и за оплакванията", казва Билал Уахаб, сътрудник в мозъчния тръст Институт Вашингтон. Но в Ирак от 2003 г. насам "това не е кюрдски сюжет. Вече се говори за силата и овластяването".

С разпадането на Османската империя след Първата световна война на кюрдите е обещана независима родина в Севърския договор от 1920 г. Но договорът така и не е ратифициран и "Кюрдистан" е разпокъсан. Оттогава в Иран, Ирак и Турция има кюрдски бунтове, а в Сирия кюрдите се сблъскват с подкрепяни от Турция сили.

В Ирак кюрдският регион получи фактическо самоуправление през 1991 г., когато Съединените щати наложиха забранена за полети зона над него в отговор на бруталните репресии на Саддам срещу кюрдските въстания.

"Бяхме изградили свои собствени институции, парламента, правителството", каза Хошияр Зебари, високопоставен служител на Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК), а преди - външен министър в първото иракско правителство след управлението на Саддам. "Освен това имахме своя собствена гражданска война. Но и нея преодоляхме", каза той, визирайки боевете между съперничещи си кюрдски фракции в средата на 90-те години на миналия век.

В интервюто, дадено в дома му в Масиф, който прилича на дворец, Забари добави: "Смяната на режима в Багдад донесе много ползи на този регион." В този бивш курортен град в планините над Ербил сега живее голяма част от ръководството на ДПК.

Иракският президент Абдул Латиф Рашид от съперничещия Патриотичен съюз на Кюрдистан (ПСК) също даде блестяща оценка на събитията след 2003 г. Той заяви, че кюрдите са се стремили към "демократичен Ирак и в същото време към някакъв вид ... самоопределение на кюрдския народ".

Със свалянето на Саддам от власт, извършено от САЩ, каза той, "постигнахме това... Станахме силна група в Багдад."

Конституцията, приета след инвазията, утвърди полунезависимия статут на кюрдския регион, а неофициалното споразумение за разпределение на властта предвижда президентът на Ирак винаги да е кюрд, министър-председателят - шиит, а председателят на парламента - сунит.

Нееднозначното наследство на инвазията

Но дори в кюрдския регион наследството от инвазията е не е еднозначно. Двете основни кюрдски партии се борят за власт, а Ербил и Багдад са в противоречие по отношение на територията и разпределението на приходите от петрол.

Междувременно арабите в кюрдския регион, както и малцинствата, включително туркмените и язидите, се чувстват отхвърлени от новия ред. Това важи и за кюрдите, които не са свързани с нито една от двете основни партии, които контролират допускането до възможностите в кюрдския регион.

Тъй като през последните години икономическият подем е в застой както поради вътрешни проблеми, така и поради световните икономически тенденции, все повече кюрдски младежи напускат страната в търсене на по-добри възможности. По данни на Международната организация на труда през 2021 г. в провинция Ербил 19,2 % от мъжете и 38 % от жените на възраст 15-24 години са били безработни и не са посещавали учебни занятия.

Уахаб заяви, че икономическият успех на Ербил след 2003 г. е бил съпътстван и от широко разпространеното разхищение и покровителство в публичния сектор.

"Корупцията в системата наистина подкопава потенциала", каза той.

В Киркук, богат на петрол град, населен със смесено население от кюрди, туркмени и араби сунити, където Багдад и Ербил се борят за контрол, Кахтан Вендави, местен ръководител на партията "Иракски туркменски фронт", се оплаква, че след инвазията през 2003 г. "подкрепата на американските сили много отчетливо е била за кюрдските партии".

Туркмените са третата по големина етническа група в Ирак с приблизително 3 млн. души, но техни представители не заемат високи държавни постове и имат само няколко места в парламента.

В Киркук американците "назначиха губернатор от кюрдска националност, който да управлява провинцията. Важни ведомства и агенции за сигурност бяха предадени на кюрдски партии", казва Вендави.

Някои кюрдски групи също загубиха позиции в обществената подредба след 2003 г., която затвърди властта на двете основни партии.

Али Бапир, ръководител на кюрдската ислямистка партия "Кюрдска група за справедливост", заяви, че двете управляващи партии "третират хората, които не принадлежат към тях, като граждани от трета и четвърта категория".

Бапир има и други причини да негодува срещу американското нахлуване. Въпреки че се е борил срещу управлението на партията Баас на Саддам, пристигналите през 2003 г. американски сили обвиняват него и партията му във връзки с екстремистки групировки. Скоро след инвазията САЩ бомбардират комплекса на партията му, след което арестуват Бапир и го вкарват в затвора за две години.

Кюрдите, които не участват в политическата сфера, имат други, предимно икономически проблеми.

Излязла на пикник с майка си, сестра си и няколко приятели в обширния парк "Сами Абдул Рахман", построен на мястото на някогашна военна база от времето на Саддам, 40-годишната Тара Чалаби признава, че "ситуацията със сигурността и безопасността тук е отлична".

Но тя изрежда и списък с оплаквания, сред които високата безработица, прекратяването на субсидиите за гориво за отопление от регионалното правителство и честите закъснения и намаления на заплатите на държавните служители като нея.

"Не се знае дали ще платят този месец", казва тя.

Наблизо група студенти заявиха, че се надяват да емигрират.

"Преди беше достатъчно да работиш усилено, за да успееш в живота", каза 22-годишна, която казва само първото си име - Гала. "Ако си се учил добре и си имал добри оценки... имаш добри възможности, добра работа. Но сега е много различно. Трябва да имаш връзки."

През 2021 г. стотици иракски кюрди се втурнаха към Беларус с надеждата да преминат в Полша или други съседни държави от ЕС. По това време Беларус охотно раздаваше туристически визи в очевиден опит да окаже натиск върху Европейския съюз, като създаде вълна от мигранти.

Според Уахаб тези, които са тръгнали, са били от средната класа, които са можели да си позволят самолетни билети и да платят на трафиканти на хора.

"За мен това е знак, че не става въпрос за бедност", каза той. "По принцип става въпрос за по-младото поколение кюрди, които вече не виждат бъдеще за себе си в този регион."