Страните от ЕС буксуват с цифровизацията на училищата

Финансирането от ЕС за подобряване на цифровизацията на училищата не е използвано пълноценно. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

Отбелязва се, че това се дължи най-вече на липсата на стратегическа насоченост в държавите, които използват тези средства от ЕС.

В периода 2014—2026 г. по различни програми на ЕС са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.

По данни на ЕСП само средствата, отпуснати по Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден след пандемията, възлизат на над 11 млрд. евро.

Пандемията от COVID-19 показа, че училищните системи в почти всички държави членки не са добре подготвени за дистанционно обучение, заяви Пиетро Русо, членът на ЕСП, който ръководи одита.

По негови думи това се дължи на недобрата свързаност на училищата с интернет в повечето случаи и липсата на подходящо цифрово оборудване за учениците и учителите.

"ЕС има амбициозни планове в областта на цифровото образование и може да подпомогне усилията на училищата да внедрят повече нови технологии. Ние вярваме обаче, че финансирането от ЕС може да се използва по-добре", посочи той.

За да проверят напредъка при цифровизацията на училищата, през миналата година одиторите са посетили шест страни членки (Германия, Гърция, Хърватия, Италия, Австрия и Полша) и са установили, че финансираните от ЕС действия е можело да постигнат по-добри резултати, ако са били по-тясно интегрирани в националните или регионалните стратегии за цифровизация на училищата.

ЕСП уточнява, че в повечето случаи финансираните от ЕС проекти са постигнали планираните резултати. Финансирането от ЕС обаче понякога само е заместило вече предвидено национално финансиране. Много от училищата не са успели да използват евросредствата по най-добрия начин. Една от причините за това е, че те не са били включени в достатъчна степен в процеса на определяне на собствените им цифрови нужди.

Освен това много училища не са имали информация за финансирането, предлагано от ЕС. Много от тях все още докладват за недостатъчно оборудване или за необходимост от допълнително обучение на учителите.

Установено е и че често липсва общ подход към използването на нови технологии в класната стая, което пречи на училищата да се възползват от пълния потенциал на цифровизацията.

През 2016 г. Европейската комисия определи цели за държавите членки до 2025 г. да свържат училищата с гигабитов интернет и да им дадат възможност да използват най-съвременно ИТ оборудване, както и да възприемат иновативни начини на преподаване и учене. През 2022 г. обаче само малък брой училища са могли реално да използват гигабитови връзки.

Държавите от ЕС са възприели различни подходи за насърчаване на свързването на училищата, но липсата на строго стратегическо планиране, заедно със закъснения при изпълнението на специалните програми, увеличава риска ЕС да не постигне целта за гигабитов интернет до 2025 г.

ЕК няма изчерпателни данни за общия размер на финансирането от ЕС, изразходвано за цифровизация на училищата. Само няколко страни членки извършват оценка на резултатите постигнали с финансовата подкрепа на ЕС за подобряване на цифровото образование в училищата.

Според одиторите за мерките, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост липсва достатъчно силна връзка между очакваните резултати — подобряване на цифровото образование, и финансирането от ЕС. Освен това в някои случаи разходните разчети, приети от Комисията при преговорите по националните планове, се различават значително от действителните разходи, направени по време на изпълнението.