На 12 септември 1683 г. приключва двудневната битка за Виена. До нея се стига, след като Османската империя е обсаждала града в продължение на 2 месеца.
Битката спира повторния опит на Османската империя да превземе австрийската столица. Първият е през далечната 1529 г. Сражението поставя началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Виновникът за поражението на османците е полският крал Ян III Собиески. Той е командващ на обединените полско – австрийско - германски сили срещу османската армия, ръководена от великия везир Кара Мустафа паша.
Тази победа не само спира експанзията на Османската империя в Европа, но и осигурява международен престиж на Полша, която получава славата на „предна крепост на християнството“.
Обсадата на Виена започва на 14 юли 1683 г. Близо 90 000 османска армия, включително 12 000 еничарски корпус пристига пред стените на града.
Преди да дойде развръзката виенчани са разрушили къщите извън града, оставяйки празна равнина, която да изложи турците на ответен огън, ако се опитат да щурмуват града. Кара Мустафа паша нарежда създаването на мрежа от окопи, чрез които турците постепенно се приближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, поради което турците се съсредоточават върху копането на тунели и поставянето на мини, с които да взривят стените.
Кара Мустафа паша може да нареди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда защитниците в съотношение 20:1, но това би му коствало големи загуби в жива сила, което великият везир иска да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е искал да запази богатствата на града, които са щели да попаднат в ръцете на войниците, ако им е било заповядано да превземат града с щурм.
На 11-ти септември 1683 г. идва помощ в лицето на европейската армия от около 84 000 души. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска атака в историята.
Турците понасят около 15 000 жертви, 5 000 пленени заедно с всички оръдия. Съюзниците дават около 4500 жертви (убити и ранени). Въпреки разгрома и отстъплението турците намират време да избият пленниците си, с изключение на благородниците, които могат да им донесат голям откуп.
В чест на Ян Собиески австрийците издигат църква на хълма Каленберг, северно от Виена. Железопътният маршрут от Виена до Варшава също носи неговото име, както и съзвездието Скутум Собиескии (Щитът на Собиески).
Тъй като Собиески поверява кралството си в ръцете на Богородица (Ченстоховската Богородица или Богородица от Ченстохова) преди битката папа Инокентий XI обявява празника на Святото име на Мария, който се чества само в Испания и Неаполитанското кралство, е валиден за цялата католическа църква.
Празнува се на 12 септември.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ислямът
03:42 12.09.2023
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Оооо Роме!
До коментар #2 от "Хасан":
И простотията тръгна по земята!06:24 12.09.2023
6 Има
06:46 12.09.2023
7 Провинциалист от провинция Тракия
07:13 12.09.2023
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Поляк
10:40 12.09.2023
11 Мнеееее
14:24 12.09.2023
12 Гневен бургазлия
08:31 27.09.2023