На 25 март 1821, патренският митрополит Герман благославя знамето със син кръст на бял фон. Именно издигането на този флаг поставя началото на бунта на гърците срещу османското владичество, започнал официално през пролетта на 1821 година. Девизът на въстанието гласи „Свобода или смърт“, припомня "Дойче веле".
Поданици втора категория
Гърците живеят като поданици на Османската империя в продължение на почти четири века. Но част от тях се радват на специални привилегии - най-вече търговците и православното духовенство. Официалният църковен език е гръцкият, а гръцките елити имат сравнително лесен достъп до османските йерархии. Тези елити са концентрирани в истанбулския квартал „Фанар“, където е и седалището на Вселенския патриарх - оттам идва и определението „фанариоти“. Дълбоката историческа травма от превземането на Константинопол през 1453 година се помни, но в началото на 19 век не всички гърци са убедени, че османското владичество трябва да бъде отхвърлено. Тези настроения се дължат най-вече на сравнителната автономия при практикуването на православната религия и на споменатия факт, че гръцките елити имат достъп до високи позиции в османското управление.
В същото време широки слоеве от гръцкото население живеят в бедност, селяните работят като арендатори за крупни турски земевладелци, нямат право да носят оръжие или да яздят кон и плащат по-високи данъци от мюсюлманите. Християните, които отказват да приема исляма, си остават поданици втора категория.
Гръцкото въстание срещу Високата порта започва от Пелопонес, където бунтовниците успяват бързо да превземат няколко града. Така удря часът на насилието. Османската власт е отслабена, а в планинските региони думата имат местните гръцки велможи, едри земевладелци, мелничари и предводители на кланове. Те си имат и собствени „бойни групи“, калени в битките на традиционното кръвно отмъщение. Към тях се присъединяват и обикновени разбойници, които представят грабежите си като борба срещу турците. В тази връзка германският „Зюддойче Цайтунг“ цитира мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич, която говори за бруталните действия на бунтовниците срещу мюсюлманското население и припомня, че в Триполица въстаниците са изклали повече от 6000 души: „Пленници почти не се взимат“.
Османската власт отговаря със същата бруталност. По време на Великденското богослужение Вселенският патриарх Григорий V е извлечен от черквата в Цариград, линчуван от разгневена тълпа и обесен на черковните двери, където трупът му дни наред храни птиците. Изклани са и много фанариоти, а това допълнително задълбочава напрежението между мюсюлмани и християни, което все повече хора припознават като сърцевина на бунта. През декември 1821 година, когато в редица региони битките все още продължават, се конституира първото гръцко Национално събрание, което на 1 януари 1822 година обявява независимостта на страната.
В Западна Европа гръцкото въстание предизвиква изблик на солидарност и дори ентусиазъм. Възникват дружества за подкрепа, пишат се манифести, събират се пари в подкрепа на въстаниците. В дъното на тази реакция е зародилият се относително скоро горещ интерес към древна Елада като люлка на европейската култура и демокрация. Сред най-ентусиазираните привърженици на гръцката независимост са британските поети-романтици Пърси Шели и лорд Джордж Байрон, който дарява цели 4000 паунда за оборудване на гръцката флота, а през 1823 година сам се присъединява към освободителното движение. Байрон дори поема командването на бригада от елитни войници, но не умира героично в боя, а от треска. Въпреки това гърците и до ден-днешен го боготворят като национален герой.
Независимо от западната подкрепа обаче въстаниците изпадат във все по-голямо затруднение. През февруари 1825 година на Пелопонес акостира 17-хиляден корпус от Египет, който е обучен от френски военни специалисти. Тази войска превзема обратно голяма част от Пелопонес и затваря обсадата на морската крепост Месолонги. Защитниците на крепостта правят отчаян опит да пробият обсадата и да избягат, но планът се проваля и останалите зад стените бунтовници се самовзривяват.
Началото на края на Османската империя
Първоначално Великите сили се опасяват, че гръцкото въстание може да наруши политическото равновесие, но постепенно се виждат принудени да се намесят. През юли 1827 Англия, Русия и Франция се споразумяват и на първо време правят опит за посредничество. Планът им е Гърция да стане автономна държава вътре в Османската империя. След като султанът не приема това предложение, трите държави побеждават османско-египетската флота край Наварин и французите превземат Пелопонес. Именно морската битка край Наварин се смята за началото на края на Османската империя. Пак тогава възниква и пословичният „Източен въпрос“ (пряко засягащ и България), който в крайна сметка е и една от причините за Първата световна война.
След битката край Наварин сред гръцките бунтовници постепенно настъпват разногласия. Националното събрание решава да издигне опитния дипломат и бивш руски външен министър граф Йоан Каподистрия за регент, но на 9 октомври 1831 година противниците на това решение го убиват. Европейците обаче искат да възстановят стабилността и взимат решение да превърнат Гърция в монархия.
Трите велики сили, които са замесени в конфликта, имат различни интереси. Русия набляга на „православното братство“, но всъщност традиционно се опитва да постави под свой контрол проливите, докато Франция и Англия гледат да ограничат влиянието на руския император в региона. Тъкмо поради тези напрежения трите сили в крайна сметка се споразумяват за компромисен кандидат за гръцкия престол: 17-годишния баварски принц Ото фон Вителсбах. Това решение не е съвсем по вкуса на ковачите на гръцкото освобождение, но Националното събрание все пак го избира за крал на Гърция.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 За да
До коментар #1 от "Софийски":
разбереш, защо не е странно, трябва да попрочетеш туй, онуй.03:31 25.03.2024
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Ивелин Михайлов
До коментар #1 от "Софийски":
И това го пита човек, който дори не знае как се пише въстание правилно..Коментиран от #6
03:32 25.03.2024
5 Българин
До коментар #1 от "Софийски":
Заради такива подметки като тебе бих се върнал назад във времето и бих казал на царя изобщо да не ни освобождава..03:33 25.03.2024
6 ха ха
До коментар #4 от "Ивелин Михайлов":
А, това е отговор на човек, който знае как се пише въстание правилно...03:41 25.03.2024
7 Истината,
Коментиран от #9, #25
03:54 25.03.2024
8 Иван
Коментиран от #11
03:56 25.03.2024
9 Германец
До коментар #7 от "Истината,":
Ми щото по време на тези войни вие спите както винаги 😉 нито въстания, нито нищо хахахах 🤣🤣🤣🤣Коментиран от #15
03:59 25.03.2024
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Иване,
До коментар #8 от "Иван":
много елементарно, бе моето момче. Ако султанът гледаше на нещата като теб, сега щеше да си Асан.04:01 25.03.2024
12 Историк
Коментиран от #38, #39, #40
04:02 25.03.2024
13 Германец
До коментар #1 от "Софийски":
Народ, който не знае как се пише въстание, няма как да направи такова 😉04:02 25.03.2024
14 Иван
До коментар #1 от "Софийски":
А ти боклук защо не помогна на братята руснаци във войната им срещу Япония през 1905та година?04:03 25.03.2024
15 Чукче
До коментар #9 от "Германец":
не читател, чукче писател.04:04 25.03.2024
16 Българин
Коментиран от #19
04:10 25.03.2024
17 Иван
04:14 25.03.2024
18 Град Симитли
До коментар #1 от "Софийски":
Важното е, че "браския" английски народ ни се е притекъл на помощ, начело с вуйната на лорд Гордън Байрон!04:15 25.03.2024
19 Иван
До коментар #16 от "Българин":
А гнусните смрадливи еврейски сатанински хазарски сп.ер.ми Виктория Нюланд и гнусното еврейско същество Джордж Шорош ще ги наречат априлски терористи.Коментиран от #21
04:17 25.03.2024
20 Кирил петков
04:20 25.03.2024
21 Пишеш
До коментар #19 от "Иван":
за православие, а се давиш в злоба. Що така? Те са несъвместими.Коментиран от #22
04:25 25.03.2024
22 Иван
До коментар #21 от "Пишеш":
Соросоидните из..рррроди се давят в злоба......и чалга.........и пошлост.Коментиран от #23
04:32 25.03.2024
23 Моли
До коментар #22 от "Иван":
се за враговете си. Не съм го казал аз.04:43 25.03.2024
24 Име
04:57 25.03.2024
25 Крум
До коментар #7 от "Истината,":
Така е, но защо след като Турция подписва капитулация в Одрин, руснаците се оттеглят и дори предават/унищожават/ опита за освобождаване. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА в Търново е разбита, а капитан Мамарчев арестуван и предаден на турците. Умира на остров Самос.Коментиран от #27
06:10 25.03.2024
26 Д'мин
06:37 25.03.2024
27 Хамсал
До коментар #25 от "Крум":
Круме, Крумеее-"руснаците се оттеглят и дори предават/унищожават/ опита за освобождаване. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА..." какво общо има Велчовата завера от 1835г. с гръцкото освобождение от 1821г.?06:57 25.03.2024
28 00001
07:59 25.03.2024
29 00001
08:09 25.03.2024
30 00001
08:11 25.03.2024
31 Гърция си
08:13 25.03.2024
32 00001
08:13 25.03.2024
33 Този коментар е премахнат от модератор.
34 00001
08:15 25.03.2024
35 Този коментар е премахнат от модератор.
36 Да Живее Гърция
08:16 25.03.2024
37 00001
08:17 25.03.2024
38 Даа!
До коментар #12 от "Историк":
Един форумец,да напише горчивата истина.И тогава,та до днешно време,сме си едни и същи мърди,покорни и индивидуалисти до извратеност..Аз да оцелеем! ..Поздравления!
10:11 25.03.2024
39 копи пейст
До коментар #12 от "Историк":
Английския генерал Джокмъс: "Тези, които се бият за гръцката свобода не са моралии /жители на Морея - Пелопонес/, или гръковизантийци, а народ от по-твърдата албанска раса и от този на север. Под командата на Хаджи Христо конницата им е от българи. Едничката добра пехота се състои от сулиоти и от румелиоти, българи от Румелия." - това е по повод на Гръцкото освободително въстание - 1821 г.20:21 25.03.2024
40 копи пейст
До коментар #12 от "Историк":
Гръцкия историк Трикупис пише:Водачите на двата враждуващи лагера всред гръцките въстаници вече се готвеха да се нападат. Изведнъж посред тях излязоха двама български воеводи Хаджи Христо с българска кавалерия и Хаджи Стефко от Охрид с българската пехота и държаха приблизително този език на безумците, които щеха да се изколят: – Ние преминахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме с вас да се сражаваме до вас за кръста и гръцкия народ; не ви искаме никакво право за своите заслуги, които верваме сме допринесли, а ви молим да ни застреляте всички до един, преди да сте се изклали. Защото не можем да преживеем срама, да присъствуваме при вашите вътрешни ежби, и то във върховния момент на войната за освобождението на вашата родина. – Благодарение на тия двама благородни души началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснат веднъж опасността, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръв.
20:22 25.03.2024
41 Колокотронис
08:29 27.03.2024