ЕС възнамерява да отдели на Египет 1 млрд. евро срещу контрол на мигрантския натиск

Европейският съюз възнамерява да ускори част средствата за помощ за Египет, като използва процедура за спешно финансиране, която заобикаля парламентарния контрол и други гаранции, съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Асошиейтед Прес и News.bg.

Средствата в размер на един милиард евро са част от по-голям пакет от 7,4 милиарда евро финансова помощ за северноафриканската страна, който ЕС обяви на 17 март.

Египет от години разчита на парични дарения, често от богати арабски държави от Персийския залив, тъй като нарастват опасенията, че икономическият натиск и регионалните конфликти могат да изтласкат повече мигранти от региона към бреговете на Европа.

Пакетът на ЕС включва безвъзмездни средства за три години и благоприятни заеми за най-населената страна в арабския свят. Повечето от средствата - 5 милиарда евро - са известни като макрофинансова помощ или МФП и ще бъдат изплатени директно на централната банка на Египет.

Рядко се случва ЕС да заобиколи предпазните мерки, но изборите за Европейски парламент предстоят на 6-9 юни - времева линия, която, ако проверките бъдат приложени, ще забави предоставянето на тези пари.

Имайки предвид това, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за "спешно отпускане на МФП за до 1 милиард евро" за Египет, отбелязвайки в писмо до председателя на Европейския парламент Роберта Мецола "бързо влошаващата се икономическа и фискална ситуация в страната ."

Писмото, видяно от Асошиейтед прес, предшества обявяването на сделката с Египет.

Фон дер Лайен посочи като мотиви "много голямото излагане на икономическите ефекти от пълномащабната агресивна война на Русия срещу Украйна, войните в Газа и Судан и атаките на хусите в Червено море" и каза, че е "наложително да се уверим, че първият значителен принос" ще стигне до Египет до края на 2024 г.

За да направи това, Комисията ще използва рядко използвана част от договорите на ЕС, член 213, който предвижда, че 27-те страни членки трябва да одобрят средствата - но не и Европейският парламент, единствената демократично избрана институция на блока.

Дори когато COVID-19 се разпространи през 2020 г. и ЕС спаси правителства от Балканите до Близкия изток, не беше поет този път. Нито пък се използва за поддържане на разбитата от войната икономика на Украйна, въпреки че Киев се възползва от него преди десетилетие, когато Русия анексира Крим и повиши цените на природния газ.

Освен че премахва необходимостта от парламентарен контрол, процедурата за спешно финансиране също заобикаля изискването за оценка на въздействието върху ефектите от помощта.

Фон дер Лайен каза, че новият парламент, който ще бъде сформиран след изборите за ЕС, ще бъде "напълно ангажиран" за оставащите 4 милиарда евро МФП за Египет, които ще бъдат изплатени, когато Кайро се съгласи да приложи "по-всеобхватни" реформи.

Сделката включва също инвестиционен план от 1,8 милиарда евро и 600 милиона евро заеми, включително най-малко 200 милиона евро, които ще отидат в Египет за "управление на миграцията".

Бързото изпращане на средствата би подпомогнало египетската икономика, която беше тежко засегната от годините на правителствени икономии, пандемията от коронавирус, последиците от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и наскоро израелско-Хамас война в Газа.

Обикновено МФП са предназначени за правителства с тежки икономически проблеми и да ги насърчат да въведат реформи. И все пак комисията признава, че Египет е "муден" в преразглеждането на политиката и вече има "изоставане от вътрешни реформи", с които трябва да се справи.

Миграцията е ключов фактор в сделката между ЕС и Египет. Както и в предишни години, това ще бъде възлов въпрос на европейските избори и основните партии искат да намалят пристигащите, за да лишат крайнодесните от "гориво" за кампанията.

Сделката в Кайро дойде само седмици, след като подобен пакт беше подпечатан с Мавритания, включваща пари, за да се помогне на страната - основен транзитен център за хора, движещи се през Африка към Европа - да засили граничната сигурност.

По-съществено споразумение беше сключено с Тунис миналия юли, разширявайки модела, разработен от блока с Турция през 2015 г., за да спре мигрантите да достигат до Европа.

Въпреки че египетското крайбрежие не е ключова отправна площадка за трафиканти на хора, изпращащи претъпкани лодки през Средиземно море към Европа, Египет е изправен пред миграционен натиск от региона, с допълнителната надвиснала заплаха, че войната Израел-Хамас може да се прехвърли през неговите граници.

ЕС ще предостави помощ на правителството на Египет за укрепване на границите му, особено с Либия, основна транзитна точка за мигранти, бягащи от бедността и конфликтите в Африка и Близкия изток.

27-членният блок също така ще подкрепи правителството в приемането на суданци, които са избягали от близо година битки между съперничещи си генерали в тяхната страна. Египет прие повече от 460 000 суданци от април миналата година.

Комисията, попитана от АП какви условия трябва да спазва Египет, за да получи спешно финансиране, каза, че "уместните и осъществими приоритети за реформи ще трябва (да) бъдат избрани, като се вземе предвид съответният времеви хоризонт".

Уебсайтът на комисията казва, че макрофинансовата помощ трябва да бъде "изключителна по своята същност" и че "предварително условие за предоставяне на МФП е зачитането на човешките права и ефективните демократични механизми".

Amnesty International призова ЕС да постави нарушенията на правата в центъра на отношенията с Египет - и Комисията признава, че "предизвикателствата пред човешките права в Египет остават значителни".

Все пак изпълнителната власт на ЕС твърди, че "политическото ръководство в Египет е предприело няколко стъпки, поставяйки по-голям акцент върху важността на зачитането на човешките права" през последните години.

По-рано този месец Египет освободи своята валута и обяви сделка с Международния валутен фонд за увеличаване на спасителния си заем от 3 милиарда долара на 8 милиарда долара, за да подкрепи икономиката си, засегната от тежкия недостиг на чуждестранна валута и растящата инфлация.

Хазната на Кайро също ще бъде попълнена с 35 милиарда долара от мащабен проект, включващ консорциум от ОАЕ за съвместно развитие на средиземноморския град Рас ел-Хекма.

Откакто дойде на власт през 2013 г., египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси разчита в голяма степен на арабските държави от Персийския залив, откъдето около 100 милиарда долара са влезли в Египет чрез депозити в централната банка, помощ за гориво и друга подкрепа.