В Скопие са готови да разговарят с България за конституционни промени със забавено действие

Процесът на европейска интеграция е двупосочна улица, смята премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски, според когото въпросът не е дали политиците в Северна Македония имат воля да гласуват промените в конституцията, с които българите в страната да бъдат вписани в основния закон, за да може Република Северна Македония да започне реални преговори с ЕС.

„Гражданите, политическите партии многократно показаха волята си през последните три десетилетия, въпросът е дали Брюксел има волята да реши този проблем. Защото има ли воля в Брюксел, има и начин“, заяви Мицкоски в интервю снощи по телевизия „Алсат М“, цитиран от БТА.

По думите му трябва да знае какво Европейският съюз планира за страната.

„Имаме напълно синхронизирана външна политика и политика за сигурност с Европейския съюз, непрекъснато наблюдаваме процесите, водени от ЕС. Но, за съжаление, последните две десетилетия и половина, откакто официално започна този наш път към пълноправно членство, бяха изпълнени с много предизвикателства. И тези предизвикателства са изкуствени и тези предизвикателства винаги се отнасят и засягат македонската идентичност, всички, без изключение. И много пъти в миналото македонската идентичност е била засягана и са правени отстъпки за сметка на македонската идентичност“, заяви Мицкоски, според когото процесът на европейска интеграция на страната се билатерализира.

Мицкоски повтори тезата си, че правителството в Скопие е готово да разговаря с българското правителство по отношение на предложението си за влизане в сила на промените в конституцията на страната със забавено действие, след като Северна Македония стане член на ЕС.

"Имаме предложение, което неколкократно е обяснено и е логично. Да завършим преговорите и да видим какво и как ще направим. Да видим какво се случва с присъдите от Страсбург за македонската общност в България, да видим окончателно за македонската идентичност, за езика и т.н. и т.н. Имаме много отворени въпроси по които трябва да се дискутира. Ние сме подготвени, искаме да дискутираме и дебатираме, и да намерим решение. Затова казах, че ако има воля има и решение, но за това трябва двама", заяви Мицкоски.

На закрито заседание правителството на Република Северна Македония е избрало новия състав на съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси с България, съобщават медиите в страната.

Според тях за нов председател на комисията е определен преподавателят в Историческия факултет на университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие Ванчо Георгиев, който беше член на комисията, но я напусна през 2021 г. с твърдението, че по отношение на работата ѝ се оказва политически натиск.

От правителството на Северна Македония тогава заявиха, че никога не са се намесвали или оказвали политическо влияние в работата на комисията, а винаги са подкрепяли работата на учените в нея, които сами, заедно са установили принципите си на работа.

От комисията отпадат досегашният председател Драги Георгиев, когото премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски обвини, че не защитава достатъчно националните интереси и историкът Петър Тодоров, който преди дни сам обяви пред медиите, че не би останал в комисията, след изтичане на мандата му в средата на септември.

По думите му, в интервю за изданието „Рацин. Мк” комисията е „добра идея, която, за жалост е похитена от политически центрове, които не искат добри отношения и нямат намерение да се откажат от злоупотребата с историята в поддържането на историографско-политическия спор”.

Според информациите в медиите в новия състав на комисията, влиза историкът Александър Литовски, който също беше част от историческата комисия в периода 2018-2020 г., който работи в Института за национална история в Северна Македония.

Останалине членове на комисията са историците Митко Панов и Димитър Лоровски от Института за национална история, Никола Минов, преподавател по история и Сашо Додевски от Института по история на Философския факултет на университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, Бесник Емини от Института за духовно и културно наследство на албанците в Скопие.