Съветът на Хърватия към България за еврото: Спокойно, би могло да бъде и много по-зле

Всички български евроскептици трябва да се отпуснат малко. Поне такъв е съветът, идващ от Хърватия – последната страна, която прие единната европейска валута през 2023 г., пише европейското издание „Политико“ в анализ от днес, предаде БТА.

Хиляди българи излязоха на улицата, след като Европейската комисия одобри влизането на страната в паричния съюз догодина, опасявайки се, че животът им ще стане значително по-скъп, се казва в материала. Макар че е вярно, че инфлацията в Хърватия е малко по-висока след присъединяването ѝ към еврозоната, отколкото преди, експертите казват, че това отразява и положителни икономически тенденции. Други икономически показатели сочат, че преходът до голяма степен е пример за успех и модел, който България да следва.

Икономическият растеж на Хърватия миналата година беше 3,8 на сто – сред най-високите в ЕС, движен от силния туристически сектор, който остана устойчив въпреки индустриалните проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското си ниво от 1996 г. насам, а средствата от ЕС все още постъпват. Рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) очаква Хърватия да използва всички 4,5 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост до средата на следващата година. Може би най-важното е, че заплатите са се увеличили с повече от 30 на сто, откакто хърватите смениха куната за евро.

Хърватия и България, две от най-бедните членове на ЕС, едновременно влязоха в чакалнята на еврозоната в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предходното десетилетие инфлацията беше поддържана на или под нивото на еврозоната. Серия от сътресения, започвайки с пандемията, обаче промениха всичко. Инфлацията се повиши рязко, достигайки максимума от над 13 процента в Хърватия и почти 19 процента в България, което направи потребителите и в двете страни изключително чувствителни към опасността от по-нататъшно повишаване на цените.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-високите в ЕС, анализаторите казват, че причините до голяма степен не са свързани с въвеждането на еврото. „Хърватия е единствената страна, която влезе в еврозоната при силен инфлационен натиск“, казва Петър Сорич от Икономическия факултет в Загреб, отбелязвайки, че инфлацията от 2022 до 2023 г. е била най-високата от 90-те години на миналия век, когато се разпадна бивша Югославия. В такива условия, казва Сорич, за потребителите беше трудно да определят какво движи инфлацията, което доведе до усещането, че тя е много по-висока от официалните данни.

Страхът от покачване на цените обаче е отчасти оправдан, смята Фран Галетич, също от Икономическия факултет, припомняйки опита на съседна Словения, където цените се повишиха с 9 процента през 18-те месеца след въвеждането на еврото през 2007 г.

„Въпреки че официалната политика изпращаше успокояващи послания, мнозина си спомнят какво беше“, каза Галетич.

За да успокои обществеността, хърватското правителство задължи магазините да показват цените в двете валути в продължение на четири месеца преди въвеждането на еврото и една година след това.

Това не спря желаещите да се възползват от ситуацията търговци да притиснат клиентите си. Много търговци в Хърватия повишиха цените преди началото на задължението за двойно показване, което им позволи по-късно да твърдят, че не ги повишават в периода на двойното показване на цените, каза Галетич. Потребителските цени се повишиха значително по-бързо през 18-те месеца около въвеждането на еврото, отколкото в останалата част от еврозоната.

България ще трябва да се поучи от хърватския опит, отбелязва "Политико".

Недоволството остава: Хърватите бойкотираха супермаркетите в началото на годината заради увеличението на цените, като правителството беше принудено да разшири мерките за контрол на цените на основните хранителни продукти, които беше въвело през 2022 и 2023 година.

„Правителството представи тези мерки като отговор на енергийната криза, но тъй като те съвпаднаха с преминаването към евро, потребителите вероятно ги видяха и като защита срещу евроинфлацията“, казва Сорич.

Той добавя, че България е в по-добра позиция днес, защото има „много по-спокойни перспективи по отношение на инфлация, отколкото ние имахме през 2023 г., в този смисъл ще бъде много по-лесно да се следят цените и да се наказват нелоялните практики“.

Въпреки всичко, експертите са съгласни, че преходът към единната европейска валута носи много повече ползи, отколкото минуси.

Ана Шабич, директор на отдел „Европейски въпроси“ в Хърватската народна банка, нарече въвеждането на еврото от Хърватия „история на пълен успех“. Хърватия се сбогува с разходите за конвертиране на валута, което е голямо предимство за икономиката и туристите, а премията за кредитен риск на страната в сравнение с Германия почти е изчезнала.

Хърватската народна банка изчислява, че страната спестява около 160 милиона евро годишно само от разходи за обмен и транзакции.

„Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната въпреки факта, че се присъединихме в много трудни времена“, каза Шабич. С деликатно предупреждение обаче към една страна, преживяла правителствени кризи и скандали през годините, Шабич подчерта, че „подробното и навременно планиране и ясното разделение на задачите и отговорностите между участващите институции имат решаващо значение“.