Разтърсващ филм: А те пак не вярват, че Русия върши зло

В борова гора близо до Изюм трима души стоят край мястото, на което са били извършени едни от най-бруталните военни престъпления на Русия в Украйна - празни гробове показват къде са били заровени измъчваните и убити от руските войски украински цивилни. Една от жените обаче казва, че всичко е фалшиво и е “украинска пропаганда, целяща да всее омраза срещу руснаците”. Това е кадър от филма “Великото патриотично пътуване” на чешкия режисьор Робин Квапил. В него трима проруски настроени чехи пътуват до Украйна и коментират онова, което виждат в разкъсваната от война държава.

Привърженици на конспиративни теории

Тримата, които наричат себе си „инакомислещи“, не са активни пропагандатори – те просто изразяват част от мненията в чешкото общество. Съмняват се в повечето новини за руската агресивна война срещу Украйна, вярват, че Западът я е започнал и се дразнят от украинските бежанци в страната си. Те са против екологичната политика, против бежанците, против политиката за равнопоставеност и против ЕС. Убедени са, освен това, че Чехия не е демократична държава. Филмът търси отговор на въпроса ще променят ли тези хора вижданията си, след като с очите си видят свидетелства за руските престъпления в Украйна.

Не е случайна датата на премиерното показване на филма – на 21 август 1968 година войски на СССР навлизат в Чехословакия и слагат брутален край на Пражката пролет. Дебатът около филма е свързан с руското влияние в Чехия и опасностите от него.

Тези дискусии се водят в критичен вътрешнополитически момент за страната - през октомври предстоят парламентарни избори. В социологическите проучвания превес засега има дяснопопулистката партия АНО на бившия премиер Андрей Бабиш, който не подкрепя открито Владимир Путин, но поддържа проруски позиции. Очаква се представителство в новия парламент да получат още две партии, които са проруски.

Хората масово гледат на страната си негативно

Проевропейският президент на страната Петър Павел изрази притеснението си от настроенията в Чехия в интервю за местния портал “Актуалне”. Павел каза, че е изумен от това колко много чехи оценяват състоянието на държавата и условията на живот като лоши, въпреки че реалната ситуация често е много по-добра – например по отношение на здравеопазването и престъпността.

Тримата участници във филма Иво, Никола и Петра също оценяват държавата си негативно. И тримата са около 50-годишни - Петра е дъщеря на комунистически функционер, по образование е теолог. Никола е фермер, а Иво има градина с овошки и казва, че за него не е важно дали новините са достоверни, а дали отговорят на „усещанията му“. Режисьорът Робин Квапил открива тримата с помощта на обява във вестника, в която казва, че търси хора, които се съмняват в информацията за войната в Украйна. Обещава им, че неговият филм ще им даде шанс сами да научат истината.

Тримата чехи пътуват до Харков с минибус, като по пътя Петра пее руския химн. В украинския град тримата виждат разрушенията, бомбардираната болница, квартал Салтовка, който вече е необитаем. Посещават децата, които учат в бункери в едно село до фронта, както и масовите гробове в гората до Изюм. Променя ли това възгледите им?

Омаловажаване и отказ да се види истината

Иво, Никола и Петра коментират гледките и почти винаги успяват да намерят оправдание за ужасяващата реалност на войната в Украйна. Казват например, че ракетите по жилищните блокове случайно са попаднали там, а не защото руснаците умишлено нападат цивилни. В една ситуация Никола дори “обяснява” изнасилените от руски войници украински момичета с това, че ставало дума за “извънредна ситуация”, в която тези мъже просто са искали да изпитат поне малко удоволствие в последните часове от живота си.

Понякога тримата чехи изразяват известни съмнения по отношение на убежденията си, но очакването, че до края на филма те все пак ще приемат истината, остава неизпълнено. На връщане към Чехия тримата заключват, че не биха се сражавали за родината си, ако се наложи, защото не смятат, че тази страна заслужава това.

Тежки изводи

Във финалната сцена на филма режисьорът Робин Квапил е заснет редом с тримата участници. Там той казва: “Научих, че има свят, в който злото побеждава - когато хора като Иво, Никола и Петра, след като са видели всичко с очите си, продължават да разпространяват наративите на един чудовищен режим, който извършва геноцид. Ако тези хора печелят изборите в свободния Запад и успеят да отслабят системата ни, някои от нас вече няма да ги има, защото просто ще ни убият”. А Никола кимва утвърдително с глава на тази реплика и казва: “Приятелю, точно така е”.

Потискащият финал на филма е придружен с още един извод на автора: “Научих също, че аз съм този, който трябва да се промени. Да се опитваш да разбереш всички и да искаш да постигнеш съгласие с тях на всяка цена, може да стане най-големият ни извор на слабост и причината, поради която се губят тези войни - първо информационната, а после и реалната”.

Автор: Кено Ферзек