Оръжия за Украйна: Каква роля ще играе България

Най-важната гаранция за сигурността на Украйна е въоръжаването на страната: по думите на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Украйна трябва да се превърне в нещо като „бодливо свинче от стомана“, което „бъдещи нашественици като Русия да не могат да погълнат“. Същото беше казано и на срещата на „Коалицията на желаещите“ миналата седмица в Париж - това е кръг от около 30 страни, които под ръководството на Франция и Великобритания се споразумяха около план за подкрепа на Украйна, включващ дори разполагане на западни сухопътни войски след постигането на примирие с Русия.

Но как Украйна би могла да се превърне в такова „стоманено бодливо свинче“? „Още от съветско време те са се специализирали в производството на леко стрелково оръжие, леки оръжия и боеприпаси от всички калибри“, казва българският военен експерт и бивш министър на отбраната Тодор Тагарев в интервю за ДВ.

Масивни инвестиции в модерни фабрики

В началото на мащабната инвазия на Путин в Украйна България успя бързо да достави на атакуваната страна военно оборудване от съветските времена, с което армията на някогашната съветска република можеше веднага да борави.

София дълго време пазеше тези доставки в тайна поради опасения от руски саботаж. В повечето случаи оборудването и мунициите бяха доставяни през Полша, най-често през летището в Жешов, близо до границата с Украйна, което е защитено от системите „Пейтриът“ на НАТО.

Именно Тагарев, докато беше министър на отбраната от юни 2023 г. до април 2024 г., състави в условия на строга секретност един от най-обширните пакети с помощ за Украйна, включващ старо съветско оръжие. Но сега България трябва да произведе значителна част от предвидените общо два милиона артилерийски снаряда – и правителството говори открито за това. Доставките ще бъдат платени от ЕС. „България има значителен принос в това отношение, който може да бъде разширен още повече“, казва Тагарев.

Бюджет от един милиард евро и съвместно предприятие с „Райнметал“

В края на август германският оръжеен концерн „Райнметал“ обяви, че планира да построи нова фабрика за боеприпаси в България на стойност от един милиард евро. Проектът ще бъде частично финансиран с кредити от ЕС и ще бъде реализиран съвместно с българското държавно оръжейно предприятие ВМЗ-Сопот. Предвижда се да се произвеждат барут и 155-милиметрови артилерийски гранати по стандарта на НАТО. Още през февруари, в интервю за ДВ по време на конференцията по сигурността в Мюнхен, председателят на борда на „Райнметал“ Армин Папергер обяви допълнителни инвестиции в Европа.

„След производството на муниции по съветски стандарт за Украйна, това е решаваща промяна в българската оръжейна промишленост“, казва българският експерт по сигурност Велизар Шаламанов в интервю за ДВ.

„С това отваряме нов пазар. И мисля, че инвестицията на „Райнметал“ е признание за възможностите и качеството на нашите предприятия за производство на боеприпаси“, казва Шаламанов, който е член на проевропейския „Атлантически клуб“ на България.

Той очаква, че доставките на боеприпаси за Украйна ще станат по-лесни в бъдеще: „Това ще стане по-пряко“, смята Шаламанов. „Особено с участието на „Райнметал-Логистик“ би могло да бъде много по-лесно да се минава директно през Румъния. И – защо не – дори през западната част на Черно море, която поне в нашите териториални води е сигурна“, казва Шаламанов.

Европейски инвестиции и в Украйна?

Но и малките оръжейни предприятия в Украйна се надяват на пари от Брюксел. „През 2025 г. производственият потенциал на украинската отбранителна промишленост се оценява на 30 до 35 милиарда долара, но държавата може да възложи поръчки, чиято максимална стойност е най-много половината от тази сума“, казва за ДВ Ихор Федирко, главен лобист на Асоциацията на украинските производители на оръжие. Асоциацията представлява 800 частни оръжейни компании, „които всички търсят инвеститори“. Ще рече, че европейските инвеститори имат голям избор за сътрудничество.

Би било много добре, ако съществуващите финансови програми бъдат разширени така, че европейски средства да бъдат използвани и за закупуването на украински оръжия, посочва още Федирко. Това би намалило значително логистичните разходи, а самите муниции биха стигали още по-бързо до украинските войници на фронта, аргументира се той.

Въпреки това той е наясно, че евентуалните западни инвеститори „се нуждаят от надеждни механизми за намаляване на военните рискове“. Това означава, че докато противовъздушната отбрана на Украйна не може да защити трайно и по-малките предприятия в страната от руски въздушни атаки, европейските инвестиции по-скоро ще облагодетелстват оръжейни предприятия извън Украйна, като например тези в България.

Тагарев: "Войната ще продължи"

И то вероятно още дълго време. „Не виждам край на войната в близко бъдеще. Няма дори предпоставки за примирие, да не говорим за мирно решение“, казва бившият военен министър Тагарев. Такова не се очертава дори и след последните инициативи в тази посока - срещата между Тръмп и Путин в Аляска, срещата на върха на европейските лидери във Вашингтон и плановете на Париж от миналата седмица на 30-те държави, подкрепящи Украйна.

„Войната ще продължи. Путин не е отстъпил от амбициите си да контролира Украйна териториално и политически“, казва Тагарев. А нападнатите няма да се предадат: „Украйна ще продължи да оказва съпротива - с подкрепата на Европа и – в по-малка степен – на САЩ“, посочва още бившият военен министър на България.

Автор: Франк Хофман