Какви са симптомите на аутизма при възрастните?

Аутизмът при възрастни често остава недиагностициран, въпреки че симптомите му са ясно описани в медицинските доклади и разпознаваеми. Много хора, особено тези с по-леки прояви в детството, развиват стратегии за „маскиране“ на трудностите си – прикриване на поведението, което може да изглежда различно или неприемливо в обществото. Това забавя диагнозата и често води до емоционално изтощение, тревожност или депресия.

Сред основните признаци са затрудненията в социалните контакти. Възрастните с аутизъм често изпитват трудност да разпознават какво мислят или чувстват другите, да следват социални правила или избягват ситуации, изискващи повече общуване. Често срещан проблем е и невербалната комуникация – избягване на очен контакт, буквално възприемане на езика, трудности в разчитането на мимики и жестове.

Ограничените интереси и нуждата от рутина също са характерни. Някои хора се фокусират върху специфични теми с изключителна интензивност и изпитват силен дискомфорт при промяна на ежедневния си график.

Сензорната свръхчувствителност е друг типичен белег – шум, силна светлина или определени текстури могат да предизвикат тревожност, а в други случаи – обратното, липса на реакция към стимули.

Проблемите с изпълнителните функции също са сред най-честите – трудности при организация, планиране или превключване между задачи. В ежедневието това може да се прояви като затруднения в работната среда или в управлението на личните задължения.

Диагнозата при възрастни обикновено се поставя от психолози или психиатри чрез подробно интервю, въпросници и събиране на информация за симптоми от детството. Оценката се базира на международните диагностични критерии, които включват дефицити в социалната комуникация и повтарящи се модели на поведение, причиняващи значителни затруднения в личния и професионалния живот.

Според съвременните данни около 1% от населението попада в спектъра на аутизма през целия си живот. Навременното разпознаване на състоянието е от ключово значение, защото отваря път към подходяща подкрепа – терапии, социални услуги и адаптации в работната среда, които значително подобряват качеството на живот.