Днешният тест за човечност

Коментар на Андрей Пантев за "24 май"

Това време ще излъчи своите герои и своите тарикати. Изглежда вторите ще се окажат повече. Както при всички изпитания.

Вероятно някои искат да понамалеем малко. Особено старците. Не може да наблюдаваме драми само от телевизора и винаги за другите.

Някога Съмърсет Моъм беше се подиграл с британската позиция на блестяща изолация, че тя не е нито блестяща, нито изолация. Излиза днес, че има и потребна изолация. Спасителна. Кой щеше да приеме това преди месец? Поднесена от съдбата, но необяснимата съдба. Днес това е не английска или дори европейска зависимост. Тя е световна. Това означава, че глобализацията не е само добродетел.

Човекът в беда е истинският човек. Това се отнася особено за приятелството. Хората забравят за пари, когато около тях има бездомни деца, руини и състояла се или предстояща смърт. „Ситуацията не е добра!”– това са думи от знаменита песен на Адриано Челентано от преди 5 години. А какво да кажем днес? Доскоро всякаква обществена аномалия можеше да се определи като криза. А сега е катастрофична, без природна намеса.

Ако Бог искаше да накаже Содом и Гомор, вероятно без огън и жупел щеше да направи същото. Но в какво сме се провинили ние? Кой можеше да предвиди това? Излиза,че една епруветка е по-застрашителна от всякакъв боен самолет. Доскоро се смеехме и гневяхме на всякакви сладникави екшъни как някакви космати машини чудовища нападат Майката Земя от други галактики. А сега те са тук и заплаха отвън няма.

Да се говори, е панически, да не се говори, е опасно и осъдително. Ясно е, че някои ще спечелят от всичко това, но много повече ще загубят. А тази споделена паника не е ли продукт и провал на глобализацията? Как всички страни се затвориха, за да се спасят от другите? Разбира се, това не е новост в човешката история. Особено в модерни времена. Чума, туберкулоза, СПИН в по-малък мащаб своевременно са „прочиствали” човечеството. Твърдят, че масовите болести са го обновявали…

Така, за добро или зло, е измирала аристокрацията, особено в Англия. Паниката е човешка, обяснима, споделена. А все пак, не забравяме ли държави, народи, които са очаквали денем и нощем бомбардировки с по-малко паника? Както при всички изпитания, този случай е и тест за човечност и приятелство. От личностен до планетарен план.

Колкото и неуместно да звучи, при тези трагични обстоятелства, тази драма има и социални измерения. Най-много удавените на „Титаник” са от трета класа. Това, че всякакви знаменитости са избавени от болестта, е чудесно, но другите? Светът, заедно с училищата, излиза в принудителна ваканция. А си остава същият.