Липсата на магнезий повишава риска от сериозни заболявания

От неврологична гледна точка магнезият играе съществена роля в предаването на нервните импулси и подобряване на нервно-мускулната проводимост. Това насочва и редица учени към изследване на потенциалния му профилактичен ефект срещу рецидиви или намаляване на тежестта на симптомите при редица заболявания като мигрена, хронична болка, епилепсия, Алцхаймер, Паркинсон и инсулт, предава Puls.bg.

По отношение на състояния като тревожност и депресия също се отбелязва редуциращ симптомите ефект. Магнезият се определя като антистресов минерал, но паралелно с това има роля в обменните процеси на организма – това обяснява защо при намаленото му количество в организма пациентите се усещат уморени и неработоспособни при по-изразен дефицит.

Нуждите от прием на магнезий нарастват при стрес и продължително нервно напрежение. Дефицитът му води до редица прояви, някои от които насочващи, което позволява назначаването му да бъде и без да се изследва количеството му в кръвта.

Но ролята на магнезия далеч не се простира само до значението му за нервната система. Намаленото количество на магнезий повлиява качеството на съня, появата на мускулни болки, сърдечния ритъм – като има важно значение към терапията за аритмии, като част от профилактичния план. Тютюнопушенето и алкохолът са една от най-честите причини за недостиг на магнезий и при прекомерната им консумация организмът има повишени нужди от този минерал.

Магнезият има редица важни физиологични функции, като например да участва като кофактор в множество ензими, както и да играе роля за мускулния тонус и съкращенията.

В организма не могат да се синтезират неорганични минерали, което обяснява и пряката връзка на количеството магнезий с приема на храна, която го съдържа в по-големи количества. Той се съдържа в много храни, но през последните десетилетия се наблюдава значително редуциране на макро- и микроелементи в храната, поради което при по-тежки дефицити се налага и суплементация, с която да се урегулира нивото му.

При кои неврологични състояния и заболявания магнезият оказва редуциращ симптомите ефект?

Мигрената е едно от най-често срещаните неврологични разстройства в Съединените щати, с честота на разпространение около 16%. При пациенти с мигрена се съобщават значително по-ниски нива на магнезий в серума, слюнката и цереброспиналната течност – както по време на пристъп, така и между тях.

Резултатите от проучване показват, че даването на 2 г интравенозно магнезиев сулфат води до значително подобрение на симптомите в сравнение с прилагането на кофеинов цитрат, който се прилага като част от терапията при мигрени – отново интравенозно.

Хроничната болка се определя като болка, продължаваща повече от три месеца, като може да се намира във всяка част на тялото и да има различен произход. Фибромиалгията е типичен представител на хронична болка, със симптоми които се проявяват по цялото тяло. Налице са още изразена умора, когнитивна дисфункция, загуба на памет, главоболие и проблеми със съня.

Проследени са две групи жени с диагноза фибромиалгия, при които се изследва ефектът от 300 mg магнезиев цитрат и 10 mg амитриптилин, самостоятелно или в комбинация, в рамките на осем седмици. Нивата на магнезий в серума при контролната група – на жени без фибромиалгия е много по-висок в сравнение с тези с диагнозата. Резултатът от проучването е значително редуциране на болката в групата, приемащи магнезий и амитриптилин в комбинация, в сравнение с тези, при които се прилага само амитриптилин.

При депресия също се наблюдава значително по-ниско ниво на минерала, в сравнение с контролни групи без тревожност и депресивни епизоди.

Все още се проучва връзката на магнезия – за профилактика на възможността от повтарящи се инсулти, но данните са противоречиви, като се смята, че пряко отношение има видът на инсулта – хеморагичен или исхемичен.