С какво ще запомним 2009 година?

През 2009 година развитието на събитията в света на автомобилната индустрия напомня сюжет на интригуващ детективски роман. Съобщения за значими банкрути, транснационални сливания, обвинения в шантаж конкурираха политическите скандали и семейните разпри. Цялата тази каша се забърка в най-подходящото за драматизъм време - световната икономическа криза.

Банкрутите
Най-сериозните сътресения за последните дванадесет месеца се случиха в САЩ. Два от трите най-големи автомобилни производителя на Новия свят успяха за този срок не само да банкрутират, но и да се върнат в строя с нови сили.  

Разговорите за възможен фалит на трите най-големи концерна в САЩ - Ford, Chrysler и General Motors, започнаха в края на 2008 г.  Компаниите поискаха финансова поддръжка от страна на правителството. Въпреки ожесточените битки с противниците на тази идея в Конгреса, “Голямата тройка” постигна своето. Тъй като северноамериканските парламентаристи не одобриха отделянето на средства, 13.4 милиарда долара даде лично Джордж Буш в края на своя президентски мандат.

За да получат парите, и General Motors, и Chrysler, разработиха в средата на февруари антикризисни програми. Ключов пункт в документите беше получаване на още един голям транш от бюджета.  GM и Chrysler поискаха по 22 милиарда долара. В противен случай компаниите бяха застрашени от банкрут, щяха да се закрият заводи, а три милиона души по целия свят щяха да останат без работа.

Прясноизбраният президент Барак Обама, за разлика от своя предшественик, категорично отказа да харчи пари за губещи предприятия. “Провървя” само на General Motors. Фирмата получи втори шанс от президентската администрация, като разработи нов план за собственото си спасение.  

Независимо от сравнително малкия си дълг от 6 милиарда долара, Chrysler се сдоби с честта да бъде първият фалирал от Големите трима. На 30 април компанията се обърна към съда за защита от кредиторите. На 4 май всички заводи на Chrysler бяха затворени.

Оказа се, че да се банкрутира под опеката на специална президентска комисия съвсем не е лошо. По този начин се запази жизнеспособността на компанията. Съгласно чл. 11 от кодекса по банкрути на САЩ, процедурата за защита от кредитори не предвижда продажба на активите на части, а оптимизация на структурата на компанията. Така тя се освобождава от неефективните подразделения и започва да трупа приходи, с които се разплаща с кредиторите.

В хода на преструктурирането Chrysler сключи партньорско споразумение с FIAT, в рамките на което американският автогигант получава достъп до технологиите в Торино. Вече ще произвежда компактни и икономични автомобили и ще ползва италианските платформи.

 Декрет за национализация
На 1 юни General Motors последва стъпките на своя събрат и се озова в съда под натиска на президентската комисия. Паднаха първите жертви. Шефовете подадоха оставки. Новото ръководство остави четири от осем марки - Chevrolet, Cadillac, Buick и GMC. Закриха се 13 от 47 завода в Северна Америка, ликвидираха се 40% от дилърските центрове и се съкратиха 27 091 работници.

Американското правителство получи 60% от новия GM. В замяна властите опростиха 10.6 милиарда от 20 милиарда долара кредит, отпуснат в края на 2008 г. и дадоха още 30 милиарда долара за възстановяване на бизнеса.

Почти една пета от General Motors получи фонда на профсъюза UAW, на когото автопроизводителя дължеше около 20 милиарда долара. Други 12% са собственост на канадските власти, които отпуснаха кредит на GM в размер на 9.5 милиарда долара.

Останалите 10% принадлежат на “стария Джи Ем”, който в хода на съдебното споразумение бе преименуван на Motors Liquidation Company. Освен ценни книжа, MLC получи и всички дългове на GM, както неликвидните активи.

Китайската следа
Единствен Ford запази своята независимост и жизненост. Компанията се справи не само без правителствените финансови инжекции, а и отчете приходи. Успешното преодоляване на световната криза Ford дължи на навременното съкращаване на производството и разпродажба на чуждестранните марки. През 2007 г. американците се избавиха от Aston Martin, през 2008 г. - от Land Rover и Jaguar, а накрая и от 20-процентовия си дял в Mazda. Дойде ред и на Volvo.

Босовете от Детройт вече са определили купувача - китайския Geely, който се очаква да закупи шведската автомобилна компания за два милиарда долара.   

GM също се опита да продаде на китайците губещите си подразделения -  Saab и Hummer. Успешно или не - все още не е ясно.

Благодарение на финансовата криза, автомобилни марки се посипаха над Китай като от рог на изобилието. Веднага след банкрута на GM на тезгяха се поставиха Opel, Saab, Hummer и Saturn. Последният изобщо не заинтригува китайците. Това предопредели и неговата съдба - ликвидация в началото на 2010 г.  

Покупко-продажбата на Hummer вече е факт. В началото на октомври представители на GM и слабоизвестния китайски производител на пътна техника Sichuan Tengzhong Heavy Industrial Machinery Co. подписаха споразумение за предаване на 80% от акциите на най-бруталната автомобилна марка в историята на Северна Америка.

По оценка на Bloomberg, сумата по сделката е 150 милиарда долара. Други два милиарда долара Sichuan ще вложи в развитието на марката след придобиването й.  

Най-вероятно подобна орисия очаква и Saab. През ноември шведската марка за малко не попадна в ръцете на сънародниците й от Koenigsegg. Затова пък китайците от Beijing Automotive Industry Holding Co. (BAIC), имат пълното основание да се надяват, че са следващите собственици на Saab.

Приключенията на Opel
Китайците се прицелиха и в друга марка на GM - Opel. След половингодишна епопея за избор на идеалния купувач, ръководството на General Motors реши да не продава изобщо германския си актив. Американците счупиха хатъра не само на Beijing, а и на италианския FIAT, белгийските инвеститори от RHJ и канадско-руския алианс Magna-Сбербанк.

Няма да припомняме всички перипетии по несъстоялата се сделка, достойни за обратите на мексикански сериал. В драматичната история по продажбата на Opel са вплетени интересите не само на международни корпорации, но и на големи политически фигури от Русия и Германия.

Марката Opel е изключително важна за GM. Германската компания е едва ли не единственият източник на съвременни автомобилни платформи за концерна. Ако сделката се бе състояла, GM щеше да се лиши от всички компактни и субкомпактни платформи, разработени в изследователския център на Opel в Руселхайм. Такава загуба за концерна, който след банкрута залага основно на икономичните возила, би била смъртоносна.

Семеен бизнес
Не всички важни събития в автомобилния свят през 2009 г. се случиха отвъд Океана. Голямо сливане, придружено със скандал, стана между двамата “кореняци” от Стария свят - Volkswagen и Porsche. Независимо от дългото сътрудничество, ръководството на Porsche се опитваше в продължение на четири години да подчини автоконцерна от Волфсбург.  

На 6 януари Porsche увеличи дела си във Volkswagen от 42.6% до 50.76% процента, като плати за сделката около 6 милиарда долара. Наканиха се да купят още 25% от акциите на VW.

Porschе обаче не беше преценила добре силите си за голямата битка. Сама попадна в лапите на Volkswagen. Местата “купувач-продавач” бяха разменени. Допълнителна пикантност в ситуацията се добави от факта, че Porsche прави дълг от 9 милиарда евро заради амбицията си да стане собственик на VW.

В резултат на цялата одисея, Porsche ще бъде под пълния контрол на VW от 2011 г.  

Изминалата година силно поразтърси играчите на световната автомобилна сцена. Кризата ще продължава да влияе още дълго време на глобалните бизнес процеси. През предстоящите месеци очакваме да станем свидетели на драматични продължения и развръзки. Леко ще повдигнем завесата, за да зърнем следващите главни герои в автомобилната сага - PSA Peugeot Citroen и Mitsubishi, Volkswagen и Suziki.

Все още не е финализирана сделката между китайците и шведските марки Volvo и Saab. Струва ми се, че и тук няма да се размине без изненадващи обрати.