Ford Explorer

Американците никога не са имали особен успех в опитите да лансират автомобилите си в Европа. Ето защо преди две години решението на Ford - Германия да преустанови продажбите на Explorer, който иначе винаги е бил смазващ бестселър от другата страна на Океана, бе прието по-скоро равнодушно. Обяснението, че слабите позиции на еврото правят печалбите нерентабилни, прозвуча по-скоро като оправдание, от което никой няма нужда. В края на краищата кому на Стария континент са притрябвали тези хромирани грамади, изразходващи повече гориво от кариерен самосвал?

През 1993 г. обаче в Кьолн бяха на друго мнение. SUV-епидемията тъкмо се беше разнесла до Европа и компактният по щатските стандарти Explorer, известен до съвсем неотдавна с кичозното име Bronco II, имаше всички шансове да повтори удара на Chrysler с техния Jeep Cherokee. Какво от това, че се предлага само с един двигател и също толкова широко разнообразие от каросерии? Две години по-късно американският прищелец смени дрехите си.

Каросерията бе модернизирана основно, което трябваше да привлече повече купувачи. Explorer се сдоби с нова предница, "зализан" силует, още по-лускозен салон и повече хром, но никой не отговори на въпроса защо не се предлага дизелова версия. Днес всъдеходът на Ford минава по-скоро за екзотика по улиците и въпреки това предлагането надхвърля търсенето. За онези, които търсят солиден щатски автомобил с всичките плюсове и минуси, произтичащи от произхода му, Explorer може да се окаже наистина изгодна инвестиция.

От по-опитните почитатели на синята елипсовидна емблема често може да се чуе приказката, че приликите между европейските и американските Ford-ове са точно толкова, колкото между Монтана, Врачанско, и Монтана, Среден Запад. При това външността е последното, което имат предвид. В "случая Explorer" максимата важи с пълна сила. Всъдеходът предлага огромен салон, изпълнен качествено и с внимание към детайла. Изработката и конструкцията са типично американски. Макар да не е галванизирано изцяло,

купето

устоява напълно безпроблемно на ръждата, а нивото на оборудването всячески напомня за представите на янките за лукс и удобства. Недостатъците на сглобката са малко и не особено сериозни. Така например заради дефектна заварка може да се счупи десният амортисьор на петата врата при някои всъдеходи от 1996-1997 г., а в отделни случаи люкът на колите от 1991-1993 г. не издържа на големи температурни амплитуди и се пука.

Не особено сполучливи са конзолите на багажника на покрива. Препатили препоръчват горещо да се избягва натоварването му, за да се избегнат проблеми със счупени релси. При най-ранните екземпляри от началото на 90-те се поврежда патронникът на контактния ключ, но като цяло изработката заслужава висока оценка.

В механично отношение Explorer се различава слабо от предшественика си Bronco II, който на свой ред не представлява нищо повече от комби версия на пикапа Ranger, произвеждан през 80-те. Конструкцията е класическа за подобен род автомобили - здрава лонжеронна рама с независимо пружинно окачване отпред и зависимо ресорно отзад. В Щатите Ford продава по 400 000 бройки ежегодно, като голяма част от тях са със задвижване само на задните колела. Американците масово използват ремаркета и двойното предаване в много случаи се оказва ненужно. В Европа под името Explorer се предлагат само "истински" всъдеходи, но наличието на теглич не бива да радва много кандидат-купувача. "Куката" под задната броня почти сигурно означава повишено износване на

трансмисията

Според статистиките тя се оказва едно от малкото слаби места на американския SUV. Проблеми със скоростните кутии след пробег от 80 до 120 хил. км са имали 4.8% от Explorer-ите. От друга страна, много екземпляри навъртат по 300 000 и повече км без абсолютно никакви дефекти по трансмисията. При покупка задължително тряба да се тестват всички режими на раздатъчната кутия. До модернизацията през 1995 г. те се превключват с бутон, а след това с кръгъл ключ на арматурното табло.

Почитателите на оф-роуд приключенията рядко обръщат внимание на Explorer и има защо. На теория моделът разполага с нелоши възможности за движение по пресечена местност, но предназначението му е съвсем различно. След 1995 г. предното

окачване

е модернизирано с цел да се повиши клиренсът, но въпреки това американецът остава по-скоро голямо семейно комби с повишена проходимост, отколкото покорител на планините. Ходовата му част не е пригодена за екстремни натоварвания, а и типично меката возия подчертава цивилната му насоченост. Използването на всъдехода за товарен кон крие рискове за окачването, което се "уморява" и в крайна сметка налага скъпи ремонти. Чувствителни са амортисьорите на предния мост.

Трансмисията на Explorer трудно понася не само системното теглене на тежки ремаркета, а и високоскоростните геройства по магистралите, макар че мощността на

двигателя

често предразполага към такива. За цялата си европейска кариера моделът използва само един 4.0-литров V-образен шестак. Едва през 1996 г. Ford модернизира основно този мотор, като увеличава незначително работния обем (от 3 958 на 4 011 см3) и го снабдява с два разпределителни вала. Благодарение на това мощността нараства от 156/165 на 204/207 к.с., а максималната скорост достига 192 км/ч. В изключително редки случаи може да се попадне на поръчков Explorer, внесен от Щатите и оборудван V-образен 8-цилиндров агрегат с обем 5.0 литра и мощност 188 к.с.

Монтираният на европейската версия двигател представлява типичен бавнооборотен американски юначага с превес на въртящия момент над номиналната мощност. Износва се трудно и дълго, като не създава никакви грижи. В комплект с раздатъчната кутия с три предавателни числа (3.08, 3.27 и 3.73) позволява тегленето на ремаркета с пълна маса от 2.7 до 4.3 тона, което илюстрира най-точно капацитета му. Единствените дефекти, които могат да му навредят, са течовете от маркучите на охладителната система и радиатора. Ако се вярва на статистиките обаче, това се случва при по-малко от 5% от екземплярите, като вината определено носи водачът.

Сред малкото недостатъци на V-образния шестак е високият разход на гориво, който рядко слиза под границата от 15 л на 100 км пробег. Някои собственици твърдят, че с крайно спокойно шофиране са успели да постигнат малко повече от 11 литра, но бъдещият собственик така или иначе ще трябва да помисли добре как се изхранва четирилитрова щатска ламя, както и да внимава за течове на масло от картера. Последният проблем обикновено се дължи на небрежно шофиране извън пътя, което може да коства също повреди в целостта на горивопровода.
Малко повече грижи създава

електрическата инсталация

на Explorer. Освен корозирали клеми, заради които понякога престават да работят фаровете, електрическите регулировки на седалките и страничните огледала, три на сто от всъдеходите показват дефекти на стартера.

Ford Explorer представя американската автомобилна школа в най-добра светлина. Всъдеходът е издръжлив, безпроблемен, просторен и не на последно място евтин. Грижи могат да създадат по-скоро поддръжката и снабдяването с резервни части, тъй като моделът не е от най-популярните. За любителите на американски автомобили обаче това едва ли може да бъде пречка.

Димитър Димитров
[email protected]