Nissan Maxima

Макар да се появи на европейския пазар още в края на 1988 г. този японски седан и до ден-днешен не може да се похвали с особена известност. През първата половина на 90-те специалистите отдаваха слабата популярност на безличната му външност, която съвсем не е без значение в горния сегмент на средния клас. През 1995 г. японците обновиха коренно Maxima, стараейки се да придадат на каросерията повече изисканост и шик, но моделът остана в сянката на европейските си конкуренти. В резултат на това сега на пазара-втора ръка могат да се открият запазени екземпляри на цената Volkswagen Golf, което е добре дошло за познавачите. Причината за интереса към Maxima е съвсем проста - под баналната външност се крие невероятна по здравината и ресурса си техника, съчетана с богато оборудване и отлично скроена каросерия.

В Европа Nissan Maxima e познат само като седан, въпреки че в Америка и Азия се продава и като елегантно комби. Да се попадне на такъв автомобил с бедно оборудване е практически невъзможно. В най-лошия случай колата ще разполага с електрически пакет (стъкла и огледала) и климатик. Ако седалките са тапицирани с кожа, навярно имат също електрическо позициониране и подгряване. Купето е изключително здраво. Не са редки случаите, когато след 200 000 км по

каросерията

няма абсолютно никакви белези за навъртения километраж. Въпреки това, за препоръчване е при липса на калобрани такива да се монтират.При покупка трябва да се обърне внимание на климатичната инсталация и по-специално на радиатора є. При коли над три-четири години той може така да е полепнал с мръсотия, че почистването му да е невъзможно. Нов радиатор струва към 300 евро.

Много мераклии за покупка на автомобил от т. нар. "бизнес-клас" често се отказват разочаровани от набелязаната кола, след като са попаднали на слаб четирицилиндров

мотор

или дори дизел под предния капак. Подобен епизод пред Maxima не може да се разиграе. Моделът се оборудва само с V-образни 6-цилиндрови бензинови двигатели. Купувачът трябва да избира само работния обем - два или три литра. Вторият вариант пасва по-добре на представата за "седан от бизнес-клас" със 193-те си конски сили. Двулитровият агрегат разполага със 140, които са достатъчни, но не и за състезателни изпълнения. Комбиниран с автоматична скоростна кутия пък, малкият мотор е направо муден. Една обща черта обаче обединява и двата двигателя. Те са удивително надеждни и изискват буквално мизерни усилия по поддръжката. Разбира се, рутинните прегледи на 10-ина хиляди километра са задължителни, но друго освен смяна на маслото и филтрите се налага извънредно рядко. Свещите например издържат цели 60 000 км - ресурс, който се дължи на платиненото покритие на електродите и обяснява солената им цена. Течовете на масло от гарнитурите на двигателя също са рядко явление.

По-сериозни инвестиции по Nissan Maxima със сигурност ще се наложат след едва 200 000-250 000 км. Не е зле работата да се повери на специализиран сервиз, защото само грамотен монтьор може да смени прaвилно водната помпа, да обнови (с профилактична цел!) ангренажната верига и обтегачите є и уплътненията на коляновия вал. Цената на процедурата е доста висока заради технологията - двигателят се сваля, но осигурява още минимум 150 000 км.V-образните 6-цилиндрови мотори на Maxima неслучайно са смятани за едни от най-сполучливите в света. Надеждността им се дължи на гениално простата конструкция. В нея няма капризни хидравлични повдигачи на клапаните, запалителната система е лишена от високоволтови проводници и прекъсвач-разпределители, а минималните изисквания към обслужването са постигнати благодарение на изключителното качество на сглобката.

Подобно на двигателите,

ходовата част

на Maxima се отличава със страхотна издръжливост. При покупка трябва да се обърне внимание само на някои елементи по кормилната система. Дори при сравнително нови автомобили може да протече някоя от тръбичките на хидравликата. Дефектът обаче се открива лесно. Вложенията по ходовата част започват едва след 120 000 км, когато обикновено свършва животът на амортисьорите. След още 20 000 е вероятно да се наложи смяна на кормилни щанги или накрайниците им. Инвестицията и тук не е малка, но гарантира нови 100 000 км без особени пролбеми.

Nissan Maxima е с предно предаване и внушителните габарити на колата не налагат особена промяна в шофьорските навици на водача. Базовите модификации са оборудвани с петстепенна механична

скоростна кутия

която на практика отсъства от статистиките за дефектирали възли. Основно условие за правилното є експлоатиране е смяната на маслото на всеки 60 000 км. Maxima се комплектова също така и с четиристепенен автомат с електронно управление и два допълнителни режима на работа - "спортен" и "зимен". В повечето случаи служи безотказно 250 000 км, стига автомобилът да не е попадал в ръцете на състезател, под чието достойнство е да потегля без свистене на гумите. В такъв случай непоправима амортизация може да настъпи и след 150 000 км. Автоматици "на смъртен одър" се срещат често сред бивши служебни коли, преминали под игото на няколко безхаберни водачи. Основен признак за наближаващия край на такава трансмисия е спънатото ускорение в момента на превключване на всяка предавка. Ремонтът в такъв случай може да достигне 1 500 евро, а новата кутия струва поне 2 100 евро.

Важна особеност на мощните трилитрови модификации е вискомуфата в диференциала. Тя помага за по-лесното потегляне, когато едно от колелата има по-слабо сцепление с пътя, и при вземане на завой с висока скорост. В автомобили от 1995-1996 г. вискомуфата не се отличава с особена надеждност - сдава багажа един от лагерите на механизма. Дефектът се познава по теча на масло по лявата полуоска и корпуса на скоростната кутия. След 1997 г. конструкцията на муфата е променена и проблемът изчезва.

Както личи от дотук написаното, Maxima е чудесен избор за практичните купувачи, които не държат толкова на ефектната външност. Колкото за ценовите му предимства пред останалите представители на същия клас, първата снимка на предишната страница говори по-красноречиво от всичко.