Nissan Almera

Покупката на Nissan винаги се е аргументирала от разума, а не от емоциите. Дизайнът и нетрадиционните технически решения далеч не са най-силната страна на тези японски автомобили. За сметка на това надеждността и безпроблемната конструкция отдавна са им извоювали безброй почитатели. В продължение на повече от 10 години марката бе представена в най-популярния в Европа компактен клас от Sunny. Сред познавачите този модел бързо си спечели прозвището "Японски Golf", конкурирайки успешно другия отличник от Страната на изгряващото слънце Toyota Corolla. Двете поколения на "слънчевия" модел завзеха определена ниша на пазара, но така и не застрашиха европейските бестселъри. С цел да поразклатят господството им, в Nissan решиха да предприемат коренно нова стратегия. През 1995 г. Sunny отстъпи мястото си на Almera, която според концепцията си беше "японски автомобил, създаден специално за Европа". В действителност радикалният на пръв поглед ход се оказа по-скоро маркетингов лупинг. Новият модел използваше голяма част от механиката на предшественика си, в което всъщност нямаше нищо лошо. На пазара бе лансиран свеж модел с доказано качество и надеждност, но и доста нови придобивки. Този път азиатците очевидно не бяха оставили дизайна на последно място в развойния процес, а серийното оборудване блестеше с два еърбега и ABS (след май 1997 г.).След представянето на втората генерация Almera във Франкфурт преди три години първото поколение е по-актуално отвсякога на пазара-втора ръка. Разбира се, доколкото "актуален" е подходящото прилагателно за случая. Подобно на Sunny моделът съвсем не е сред най-търсените по автоборсите.

Причината за това не е съвсем ясна, но със сигурност не се дължи на липсата на качества. Статистиките недвусмислено нареждат Almera сред лидерите по надеждност в компактния клас. За слабото търсене известна вина вероятно носят сравнително високите цени на употребяваните екземпляри, както и традиционно скъпите японски резервни части.

Макар да си личи старанието на японските и европейски конструктори, взели дейно участие в проектирането на външността, Almera си остава Nissan. Дизайнът на модела е доста по-разчупен от предшествениците, но трудно дели мегдан с европейските аналози. Предлагат се

каросерии

хечбек и седан, като най-оригинален безспорно е вариантът с пет врати. Качеството на изработка е изключително високо, макар да не липсват дребни дефекти. Така например механизмите на бравите във версиите с три врати могат да заяждат, а при движение по лоша настилка страничните огледала нерядко вибрират. Уплътненията на прозорците понякога не са закрепени достатъчно прецизно и при леко свалени стъкла се носят неприятни звуци. Случва се също ключалката на багажника да корозира. Ръжда тормози също задното гърне на ауспуха, макар това да е по-скоро обичайно явление при коли, експлоатирани предимно в града.

Салонът

е типичен пример за японска лаконичност и не може да смае с нетрадиционни решения. Сглобката не търпи критики освен по адрес на незначителни детайли. Тапицерията има склонност към избледняване, след определен пробег е възможна появата на скърцане от арматурното табло в областта на кормилната колонка и полицата над багажника в хечбека, а от нивото на обезшумяване има какво да се желае. Ако се изключат тези дреболии, салонът само радва с ненатрапчивата си функционалност и голям полезен обем. Багажникът на Almera е по-малък от този на Opel Astra, но печели пред Golf. Потенциалният собственик може също да разчита на доста богато серийно оборудване.

Освен споменатите еърбегове (след модернизацията от 1998-а и странични) и антиблокираща система, моделът радва с хидравлика на волана, тонирани стъкла и стерео. В зависимост от версията не е изключено да ги допълват централно заключване, елекрически стъкла и климатик.

Изборът от

двигатели

с които се комплектова Nissan Almera, не е особено широк. На въоръжение са познати от миналото агрегати, които са се доказали с времето и трудно ще изненадат с неприятности. Най-популярен е 1.4-литровият бензинов мотор с мощност 75 к.с., който отстъпва по динамични показатели на 1 600-кубиковия си събрат с 90 коня, но изкушава с добро съотношение между разход на гориво и пъргавина. По-големият двигател също има скромен апетит, но кой знае защо се среща по-рядко. Върхът в бензиновата гама е двулитровият змей със 143 коня, който едва ли ще е по джоба на всеки. Само за куриоза си заслужава да се споменат някои версии на модела с мощност над 200 к.с., продавани единствено в Япония. Almera се оборудва и с дизелов мотор със 75 к.с., осигуряващи нелоши за "печка" динамични характеристики. Слабото място на този агрегат е газоразпределителният механизъм. За разлика от бензиновите двигатели, в които той се задвижва от верига, при дизела се използва гумен ремък. При някои от по-ранните екземпляри (1996-1997 г.) е предразположен към по-бързо износване, а скъсването му може да доведе до катастрофални последствия. Производителят бързо реагира на потенциалния риск и започва монтирането на нов, по-дебел ремък, изработен от различни материали.

По отношение на управляемостта Almera се доближава до еталоните в класа.

Окачването

е малко по-твърдо от обичайното, макар комфортът да не страда особено от това. Поведението на пътя е уверено и създава чувство за сигурност. Ходовата част е много здрава и обичайно се отплаща с дълъг срок на служба, стига от време на време да се следи състоянието на гумените елементи.

Течовете от скобите на маркучите на охлаждането вредят най-много на генератора
Слабият тропащ звук от предното окачване е конструктивен недостатък, преодолян в колите след 1996 г. Същото важи за някои по-ранни екземпляри, които износват гумите нереално бързо.

Проблеми по

електрическата система

са практически изключени. Отбелязани са само единични случаи на прекъсване на фабрично инсталираните задни тонколони. Също толкова сериозни са и повечето недостатъци на модела. Огромната част от механиците признават, че не са се срещали със собственици на Almera. Компактният Nissan несъмнено е практичен избор, който няма да разочарова купувача си. Остава висящ обаче въпросът с евентуалната препродажба на японеца, който не е особено търсен на тукашния пазар.

Димитър Димитров
[email protected]