Mercedes-Benz A-klasse

Публикувана: 25 Септември, 2004 09:17
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 9567
ШРИФТ ПЕЧАТ

Дълги години любители и специалисти обсъждаха какво би станало, ако Mercedes-Benz се намеси в борбата в най-масовия компактен клас. През 1997 г. германският концерн сложи край на спекулациите. Символът на лукса и престижа - трилъчната звезда, слезе "сред народа" с най-малкия си модел, произвеждан някога. А-класата стана и първият автомобил на компанията с над 100-годишна история с предно предаване. За жалост дебютът на Baby Benz бе съпроводен с гробовен скандал. Изпитатели и журналисти от шведско издание не само катурнаха дребосъка при провеждане на т.нар. "лосов тест", а и се постараха целият свят да научи. В Щутгарт обаче реагираха точно така, както се полага на производител от световна величина. Mercedes-Benz отзова всички продадени автомобили от А-класата за отстраняване на проблемите и осигури на клиентите си други коли, докато бъдат направени доработките. Последните включваха промени в окачването, което бе "втвърдено", намаляване на клиренса и серийно монтиране на електронна стабилизираща система, предлагана до този момент само срещу допълнително запащане.

А-класата на Mercedes-Benz не разруши статуквото в Голфовия клас. Лидерите в него си останаха същите, но пък и Baby Benz-ът не се вместваше съвсем в клишето за компактен хечбек на достъпна цена. Изтърсакът от Щутгарт представлява по-скоро екстравагантен еднообемник. Макар да е най-евтиният автомобил с трилъчна звезда, той е чувствително по-скъп от аналогични модели на други производители, което обяснява защо така и не постигна бленувания пазарен фурор. Ортодоксалните почитатели на марката го пренебрегнаха тутакси, а за останалите той просто не бе достатъчно практичен.

Седем години след премиерата си Mercedes-Benz A-klasse все още се среща прекалено рядко по българските улици, за да могат да се направят солидни заключения за експлоатацията му в родни условия. Едно обаче е сигурно - когато германците се изказват не особено ласкаво за немски автомобил, потенциалният купувач би постъпил далновидно ако има едно на ум преди да се сдобие с него. Оценките на специалисти и собственици съвпадат почти напълно. В Mercedes-Benz определено имат какво да научат за компактния клас. Без да страда от неизлечими болести, А-класата показа редица слабости през първите години от производството си.

През 2001-ва в Щутгарт си взеха бележка от упреците и подложиха модела на мащабна преработка, след която дребосъкът с прево можеше да претендира за честта да носи звездната емблема. Самите германци обаче горещо съветват да се избягват колите отпреди това. Причина за това са детските болести на А-класата, които започват да се проявяват особено осезаемо след навъртането на 100-ина хиляди километра.Да се говори за най-малкия Mercedes-Benz с акцент върху престижа няма особен смисъл. За сметка на това "бебето" спечели купувачи и специалисти с технологичните си нововъведения още през 1997-ма. На първо място сред тях неминуемо се споменава т. нар. "сандвичова" конструкция на

каросерията

Под абсолютно равния под са разположени изпускателната система, резервоарът, акумулаторът и някои компоненти на задното окачване, прикрити с допълнителен панел отдолу. Освен структурна здравина и устойчивост на усукване, такова инженерно хрумване решава радикално потенциалните проблеми с корозията. Изработката, както може да се очаква, е на непостижимо за други производители ниво. Да се сравнява А-класата с останалите модели на марката обаче е неуместно. Подозренията, че в Mercedes-Benz са спестявали оттук-оттам в името на по-ниската крайна цена, се подхранват от използваните материали. Те изглеждат някак евтино и с годините интериорът започва да поскръцва. Клатещите се предни седалки - особено шофьорската, съвсем не са рядкост, а ламелният покрив често тече. След модернизацията от 2001-ва качеството на изработката се подобрява значително, а и повечето от материалите са заменени. Най-лесният начин да се разпознаят колите, произведени след това, са гладките стъкла на фаровете.

Освен с революционната си каросерия, преди 7 години Mercedes-Benz A-klasse впечатли специалистите с

двигателите

които концернът беше подготвил за мъника. Те имаха твърде малко общо с класическите агрегати на щутгартци. Базовият мотор бе с обем едва 1.4 литра, нечувана кубатура за Mercedes-Benz. Отгоре на всичко малкото двигателче бе форсирано до 82 к.с. - също точно наопаки на представата за спокойните и уравновесени мотори на компанията. Между другото, за да спази обозначенията си, фирмата въвежда в леко заблуждение купувачите. Под индекса А 140 се продават автомобили с 1 397-кубиков агрегат, а и такива с 1 598 см3. Мощността им не се различава, но причините за такова решение остават загадка при положение, че съществува модификация А 160. С мощност от 102 к.с. тя върви значително по-добре с не много повече бензин. Най-рядко се срещат коли с 1.9-литровия мотор (125 к.с.) и абсолютните екзотики A 210 Evolution с впечатляващите за такъв запъртък 140 коня.

Сред почитателите на Mercedes-Benz дизелът се радва на особена любов. Добре известно е, че в Щутгарт се произвеждат най-добрите "нафтови" мотори в света и А-класата разполага с един от тях. Кой знае защо той също се продава под два индекса - А 160 и А 170, макар да е с кубатура от 1 689 см3. Единственото, което отличава двете модификации, е мощността. В първия случай тя и 60 к.с., а във втория - 75 коня. През 2001 г. щутгартци добавят още 20 к.с. към нея. Дори в първоначалната си форма обаче дизелите са сред най-търсените версии. Притежават отлични тягови характеристики и са изключително икономични.

Както може да се очаква, производител от ранга на Mercedes-Benz трудно ще си позволи проблеми по силовата част. Двигателите на А-класата практически не показват дефекти и само безхаберното отношение на собственика може да коства здравето им. Единственият по-често споменаван недостатък е трудният старт в много студено време. Препрограмиране на електронния управляващ блок в добър сервиз го решава завинаги. Понякога качеството на бензина си казва думата и свещите с платинени диоди изкарват не повече от 20 000 км вместо обещаваните от Mercedes-Benz 100 хиляди.

Стремежът на щутгартските инженери към компактност затруднява доста обслужването на А-класата. Моторният отсек е толкова плътно структуриран, че някои съвсем елементарни операции изискват не само специализирани инструменти, а и демонтиране на двигателя - например замяна на ремък на генератора.Най-много критики от механици и собственици обаче търпи

ходовата част

на мъника. Според статистиките на техническите служби окачването на А-класата създава постоянни проблеми заради износването на различни компоненти, заради което предницата почти винаги хлопа. Задният мост също не е особено издръжлив, а по родните улици състоянието му бързо се влошава. Разбира се, замяната на втулки и накрайници не е особено скъпа, но за собственика на петгодишен Mercedes-Benz дрънчащата ходова част не е особено приятна. Вярно, инженерите на компанията бързо наваксаха липсата на опит с предното предаване и през 2001 г. повечето недостатъци не бяха отстранени, но за пазара на употребявани автомобили това не е кой знае какво успокоение.

В Щутгарт наричат А-класата "студентски" автомобил. Моделът е значително по-опростен от големите си братя. Броят на електронните възли, например, е сведен до десетина в сравнение с 60-те в S-класата. Простотата обикновено гарантира липса на проблеми, но - колкото и странно да звучи - недостатъци не липсват. Специалистите обясняват отказите на централното заключване и контролера на имобилайзер с ценовата категория на модела, но това все пак е Mercedes-Benz...

Именно с този мотив се успокояват повечето потенциални собственици на А-класата. Покупката на щутгартския дребосък обаче се оправдава единствено ако е произведен след 2001 г. На пазара има далеч по-сполучливи модели на същата възраст, които отгоре на всичко са и по-евтини.

Справка за модела
Mercedes-Benz A-klasse (W168)
История
Май 1997 Пред публика за първи път е показан Mercedes-Benz A-klasse, най-малкият модел в историята на компанията
Септември 1997 Започват продажбите на А-класата с 1.4- и 1.6-литров двигател с мощност съответно 82 и 102 к.с. (А 140 и А 160)
Ноември 1997 След провал в изпитанията с т. нар. “лосов” тест моделът е изтеглен незабавно от пазара
Февруари 1998 Продажбите са възобновени, като в серийното оборудване е включена електронна стабилизираща система
Август 1998 Започва оборудването с 1.7-литров дизелов двигател (60 или 75 к.с.)
Март 2001 Проведена е мащабна модернизация на А-класата

 

ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
Двигател (без оборудване)
4 450 EUR
Скоростна кутия (5-степенна механична)
2 700 EUR
Динамо
500 EUR
Стартер
510 EUR
Водна помпа
275 EUR
Ауспух (пълен комплект, без катализатор)
980 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)
210 EUR
Накладки (предни дискови)
105 EUR
Фар (комплект)
190 EUR
Преден калник
390 EUR
Цените са за оригинални резервни части
по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел
Mercedes-Benz A 140 /82 к. с./, произведен през 1998 г.

 

Mercedes-Benz A-klasse (W168)
АЛТЕРНАТИВИТЕ
Mercedes-Benz A-klasse (W168)
Работен обем
1 397-2 100 куб. см
Мощност

60-140 к. с.

Максимална скорост
150-203 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
18.8-8.2 сек.
Volkswagen Golf (1J1)
Работен обем
1 390-3 189 куб. см
Мощност

68-240 к. с.

Максимална скорост
171-247 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
15.5-6.6 сек.
Opel Astra (G)
Работен обем
1 199-2 198 куб. см
Мощност

68-200 к. с.

Максимална скорост
163-240 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
17.5-7.5 сек.
Toyota Corolla (E11)
Работен обем
1 332-1 975 куб. см
Мощност

72-110 к. с.

Максимална скорост
165-195 км/ч
Ускорение до 100 км/ч
14.4-10.2 сек.


Димитър ДИМИТРОВ
AvtoMitak@avto.bg

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

АПИ: актуална пътна обстановка
Ловци на бисери
Венци Стефанов
Президентът на Славия с коментар за родната футболна лига
Бай Тошо ли да управлява българския футбол?"

Още бисери