Honda HR-V

Съвременните автомибили стават все по-трудни за класифициране и това не е тайна дори за неспециалистите. През втората половина на миналото десетилетие се появиха толкова много модели, съчетаващи качествата на различни типове возила, че границите между различните катогирии практически се размиха. Независимо дали става дума за кросоувър, MPV или каквато и да било друга трибуквена абревиатура, автомобилният речник се изпъстри с такова количество нови понятия, че даже експертите им изгубиха края.

Преди малко повече от пет години обаче Honda удари всички в земята с модел, чиято принадлежност към даден клас никой не се нае да предположи. По въпроса мълчаха и самите японци, които се задоволиха да нарекат отрочето си "Joy Machine" (от англ. "радост/удоволствие" и "машина"). Тяхната HR-V представляваше страннен мелез между типичните за марката хечбекове с подчертано спортен характер, микрован и SUV, но дори днес - при цялото изобилие от термини - никой не се наема да причисли симпатичната количка към конкретен клас.

За сметка на това, HR-V уцели потенциалната си клиентела право в десятката. По думите на конструкторите, моделът трябвало да бъде приспособен за всякакви условия и нужди, но толкова обобщено предназначение служи само за да не бъде отблъсната мъжката аудитория. Още с дебюта си през 1999-а нетипичната Honda се сдоби с устойчив имидж на дамска кола, което надали е случайно. Всичко в HR-V подсказваше, че японците са знаели отлично какви ги вършат и усилията им да придадат на модела толкова ведряшко излъчване са положени на последно място за да се хареса на силния пол. Не само пропорциите и дизайнът говорят за дамското предназначение на мелеза - игриви и секси са дори цветовете, в които се предлага. Както и може да се очаква обаче, под закачливата външност на HR-V се крие здрава и проверена от времето техника, каквато притежава всяка Honda, а въпреки скромните размери, псевдо SUV-ът се оказва удивително функционално возило.

"Машината за радост" все още се произвежда в две модификации с три или пет врати. В повечето случаи изборът на броя им зависи от функциите, които купувачът очаква колата му да изпълнява. При автомобил като HR-V обаче външният вид обикновено играе по-съществена роля. Освен че изглежда далеч по-спортно обаче, версията с три врати определено не отстъпва на тази с пет по функционалност. Honda-та предлага пълни удобства за двама души и задната седалка по-скоро отбива номера при пътуване на къси разстояния. В този смисъл допълнителният чифт врати само нарушават пропорциите на

каросерията

чиито особености иначе почти не се различават от тези на обикновения хечбек. Подобно на останалите модели на марката, изработката на купето не търпи никакви критики, а за отличната антикорозионна защита достатъчно красноречиво говорят дебелият слой пенообразна гума по пода и предната част на пътническия отсек.Прекрасната сглобка и подборът на материалите, изплзвани в интериора, също заслужават похвали. Линията на кокетно-атлетичната външност продължава и в

салона

В зависимост от пазара, за който е била произведена, оборудването на Honda HR-V варира силно, но по правило е доста богато. В повечето страни серийното оборудване на модела включва климатик, ел. пакет, подгряване на седалките и хидравлика, а списъкът с опциите може да се проточи на две страници.

Наред с хвалбите обаче, на очи се набиват и някои откровени конструктивни недомислия на японския мелез. Ако вали, например, отварянето на вратата на багажника задължително се съпътства от изливането на обилно количество вода в товарния отсек и човека. При много студено време пък имат навика да отказват механизмите на електрическите стъкла, а шумоизолацията на салона и предните подкалници можеше да бъде по-добра. Недоумение буди също така крехкото ветроупорно стъкло, което може да пукне дори съвсем малко камъче, отхвръкнало от пътя. Препатили собствениц(чк)и, споделят, че са решили проблема с монтирането на неоригинално стъкло, чиято здравина била несравнимо по-голяма.

Мотоциклетното потекло определя открай време двигателостроителната политика на Honda. Повечето модели на компанията са екипирани с малолитражни

агрегати

с огромна за кубатурата им мощност, постигана благодарение на високата степен на форсаж и напредничави газоразпределителни системи като VTEC. Наред с феноменалните си за масовото автомобилостроене технически параметри, моторите с щампа Honda винаги са били синоним на качество и надеждност, въпреки сложното си устройство и нужда от специфични грижи.

Honda HR-V не прави изключение, а заради тесния кръг купувачи, за които е предназначена, не затормозява потенциалния си собственик с тежки дилеми по въпроса с избора на модификация. От началото на кариерата си япончето се екипира единствено с 1.6-литровата машина, позната от Civic. Първоначално се предлага само "обикновената" 16-клапанова версия с мощност 105 к.с., но от 2001-ва започва монтирането на VTEC-модификацията със 124 коня. Място за особено двоумене обаче не остава, защото и двата двигателя "дърпат" като за световно и само високата каросерия не позволява постигането на още по-впечатляваща динамика и максимална скорост.

Както всички останали мотори на Honda, този добре познат двигател може да радва собственика с чудесните си качества много дълго време, стига да се полагат грижи за здравето му. Чувствителен е към качеството на горивото и в родни условия свещите рядко изкарват повече от 20 хил. км - наполовина на обещаваното от производителя. Калпавият бензин се отразява и на състоянието на ламбда сондата на катализатора, както често се разбира по индикациите на датчика на арматурното табло. Проблемът невинаги налага посещение в сервиз. Според много собственици "продухването" на ламбда сондата върши работа. За целта трябва само да се зареди догоре резервоарът с гарантирано качествен бензин и да се покара около час с постоянна скорост около 70 км/ч.

Проблеми със силовия агрегат от механично естество са практически изключени. Неправилната експлоатация обаче може да докара неприятности от друг тип. Honda HR-V само изглежда като всъдеход. Всъщност мелезчето си е дамска количка и всякакви геройства на пресечен терен се наказват сурово. Мръсотията в двигателния отсек затруднява работата на периферните възли и нерядко става причина за откази. Основните проблеми от спонтанните офроуд изпълнения обаче засягат най-вече

ходовата част и трансмисията

Калта и нечистотиите се полепват по маншоните на полуоските, щангите и главините и често пъти стават причина за износване. Лагерите на предните колела също не са предвидени за тежки терени и бързо сдават багажа при душманска експлоатация - особено пък ако Honda-та е “обута” в неоригинални гуми.

Подобно на повечето "паркетни" джипки, версиите на HR-V с двойно предаване са екипирани с вискомуфа, която включва задния мост в случай на пробуксуване. Маслото в тях подлежи на замяна на всеки 40 000 км, като се използва единствено и само оригинална смазка на Honda. Като реверанс към дамите освен стандартната петстепенна скоростна кутия HR-V се оборудва и с безстепенен вариатор. Единственият му недостатък е по-високото ниво на шума. Иначе спокойно може да се нарече вечен, както впрочем и механичната трансмисия. Немарливото отношение и безжалостното юркане рядко се отразяват на състоянието им, но преди покупка не е зле да се проверят за метални утайки.

Специално внимание заслужава също така окачването. Макар и абсолютно традиционно като конструкция и надеждност, то нерядко страда от безжалостното прескачане на трамвайни релси. Високият клиренс пък създава илюзиорната сигурност и здравина на джип, каквито всъщност няма. Ако не могат да се оберат с регулировка, луфтовете в кормилната рейка са сигурен предвестник за финансови неприятности. Важно е да се знае, че работната течност на хидравликата е предвидена за целия срок на служба. В случай на нужда от доливане трябва да се използва само оригинална.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]