Изповедта на един собственик на GT-R

Макар далеч да не е по джоба на всеки, Nissan GT-R смело може да се нарече едно от най-големите изкушения на автомобилната сцена. Мисълта да притежаваш този шедьовър на японската инженерна мисъл на цената на четвърт Ferrari при напълно съпоставими, а в много отношения дори превъзхождащи динамични показатели, наистина е неустоима. Един руски собственик на Годзила обаче обръща другата страна на монетата и, не, откровенията му нямат нищо общо с надеждността или техническите качества на култовия модел.

"Изобщо не карам моя Гришо (от GT-R). Такова нещо не ми се беше случвало. Това е първата ми кола, която само събира прах. Допреди половин година го лъсках, налях една шапка пари в него, а сега стои паркиран. 20 километра пробег за месец.

Днес за първи път се замислих защо се прецаках така. И разбрах, че проблемът се корени в няколко причини, за които интуицията ми ме подведе при покупката (която се оказа голяма грешка).

Като начало, вози адски твърдо (особено със заводските гуми) на обикновените пътища. Свикнал съм да карам бързо без да усещам дефектите на настилката, а с Гришо този номер не минава. Много ме нервира, че заради това трябва да карам по-бавно, отколкото съм свикнал.

На първо място е прекалено широк за шофиране в Москва, както съм свикнал от 30 години. Не, че не става, разбира се, но ако по обяд с BMW 118 тръгвам от къщи да взема човек от гарата и се прибирам за 25 минути, с "нисана" ми отнема 40.

На второ място харчи прекалено много и това също ме забавя при дългите пътувания по магистрала.
На трето - направо ме е СРАМ да го карам в Москва и още повече из Европа... Хората ме мислят за богата отрепка (въпреки че не съм нито първото, нито второто).

На четвърто място ако го разбия или се повреди сериозно, ударът по портфейла и психиката би бил непропорционален спрямо удоволствието от карането му.

На пето - не изпитвам НИКАКВО удоволствие да се дърпам с други мощни коли или мотоциклети с Гришо. Всеки GT-R мачка и собственикът няма за какво да се гордее с това.

Изобщо не разбирам за какво в такъв случай трябва да плащам по 72 000 рубли (около 1 040 евро) годишен данък. Ще го спра от движение (процедурата е обратима).

Най-тъжното е, че Гришо е непродаваем. Който има пари, ще си купи нов. В момента няма средно положение. На човек или му стигат парите за нов, или не му стигат за моя. Няма мърдане, а занапред нещата ще се влошават.

Та такъв подарък си направих за рождения ден. По-добре да си бях купил сламена колиба в Тайланд за същите пари."