Alfa Romeo 156

Сред повечето представители на силния пол появата на Alfa Romeo 156 преди осем години предизвика ефект, близък до този на изненадващо събуждане в леглото на световноизвестна манекенка в събота по обяд. Първоначалният шок бързо бе изместен от нескрито възхищение - малцина можеха да устоят на тази "музика от метал", както сполучливо нарекоха някои специалисти 156-ицата тогава. Новият спортен седан бе знаменателен и за дизайнерския отдел на Alfa. За първи път от доста време идеите на щатните стилисти на марката получиха повече доверие от дежурните ItalDesign и Pininfarina, които обикновено се грижеха за външността на автомобилите от Ливорно. Alfa 156 изстреля в орбита кариерата на Валтер де Силва, чийто дизайнерски талант моментално бе оценен по достойнство и съответно заплатен по същия начин от Seat, т.е. Volkswagen. Неговото творение веднага получи признание с титлата "Автомобил на 1998 година" и макар всички да знаеха за абонамента на италианците за нея, този път никой не възропта.

Ако изборът на автомобил обичайно се свежда до въпроса "По любов или по сметка?", возилата от Апенините никога не са имали особен шанс по втория параграф. Тук Alfa Romeo 156 готви нов шок. Италианският седан е на път да сътвори революция, защото освен с красота определено бие по конкуренцията с непозната до този момент надеждност. Изненадата сервират статистиките на техническите служби в Европа, според които 156-ицата е на път да създаде съвсем различен имидж на марката. Оказва се, че качеството на изработката съответства напълно на външността на апенинката - факт, който изглежда бързо бе забелязан от собствениците, защото цените на употребяваните екземпляри поддържат направо невероятни за Alfa нива. 156-ицата се обезценява само с 2-3 процента повече от всепризнати шампиони като BMW 3 и Audi A4.

Разбира се, първото, което грабва вниманието на купувача, са съвършените линии и пропорции на

каросерията

на италианския седан. Красотата на формите обаче не е всичко и бегъл поглед назад в историята на Alfa го доказва. Добрата новина е, че дори педантичните понякога до дразнеща степен германци признават отличното качество на изработката на 156. Единствените критики в това отношение са отправяни към недостатъчната защита на лаковото покритие към "бомбардировката" от малки камъчета, която неизменно съпътства високите скорости по магистралите. С времето "цъфват" и уплътненията на вратите, но като цяло сглобката е на непознато до този момент за италианците равнище. Дребен недостатък се явава нуждата от периодично регулиране на късите светлини, които според статистиката имат навика да губят калибровка.

Красотата изисква жертви и като видна хубавица Alfa 156 не прави изключение. Италианката не разполага със странични лайсни или допълнителни абсорбиращи пояси на броните, което съпровожда паркирането с постоянен риск от драскотини и наранявания. Пак от естетически съображения страда и функционалността. Задната седалка никак не е широка за автомобил с такива размери, а и багажникът трудно може да се нарече особено вместителен. Още по-изумително е, че дебютиралото през 2000 г. комби Sportwagon разполага с дори по-малко товарно пространство. Клиренсът на 156-ицата също може да създаде грижи при експлоатацията в родни условия, но всъщност какво значение има всичко това при такава външност...

За разлика от гореспоменатата манекенка, Alfa-та може да достави удоволствие не само с външността си. Почитателите на марката добре знаят, че най-важното се крие под предния капак. 156-ицата не изневерява на чудесните традиции на италианците в двигателостроенето и предлага богат избор от темпераментни

мотори

Бензиновата гама се състои от 1.6-, 1.8-, 2.0 и 2.5-литрови агрегати с мощност съответно 120, 140/144, 150/155 и 190/192 к.с. Преди четири години стартираха също продажбите на модификация с легендарния индекс GTA с 3.2-литров V6 и 250 к.с. Предлагат се също два Common Rail дизела с обем 1.9 (105/110 к.с.) и 2.4 (136/140 к.с.) литра, които са доста умерени в разходването на горивото и осигуряват съвсем нелоша динамика. Покупката на такава версия обаче трябва да се предприема само при гарантирано нисък пробег и изрядно попълнена сервизна книжка, защото техническата сложност на тези агрегати и ниското качество на нафтата могат набързо да обезсмислят икономията.Бензиновите мотори радват по старому с огнен нрав и специфичен звук, с какъвто не може да се похвали нито една друга марка. Двата най-малки двигателя обаче са слабички за истиниски активно шофиране, а V-образният 2.5-литров шестак "гълта" доста и се обслужва трудно. Златната среда се крие зад обозначението "2.0 16V Twin Spark". Този четирицилиндров редови двигател предлага оптимален баланс между удоволствие и разходи по поддръжката.

Моторите, монтирани на Alfa 156, са лишени от характерния букет детски болести, които обичайно поднасят новите модели. Нюанси в експлоатацията им все пак има. Фирмената система с две свещи на цилиндър безспорно е сполучливо решение, но за четирицилиндровите мотори са нужни осем, а при качеството на родния бензин замяната им може да се наложи и на 50 хил. км. При цена от 65 лв. (!) за една свещ операцията започва да изглежда малко плашещо. Характерен е високият разход на масло. Любителите на високооборотното шофиране могат да очакват загуба до литър смазочна течност на 1 000 км пробег, макар това да се смята по-скоро за правило, отколкото за дефект. Конструктивна особеност на горивната система е липсата на филтър. Допълнителното инсталиране на такъв, пък било то и марков, е абсолютно ненужно.

Повечето 156-ици на пазара на употребявани возила са с пробег около 100 000 км и за това има съвсем логично обяснение. Цифрата се оказва вододел, след който се налагат доста планови инвестиции като замяна на работни течности, свещи, ангренажен ремък, профилактика на окачването и спирачките... Приблизително около тази отметка на километража може да се очакват проблеми с термостата. Ако той дефектира, датчикът за температурата на двигателя започва да отчита неправилни данни, което на своя ръка, подава грешна информация на системата за управление на инжекциона. Първият симптом за това е неустойчивата работа на мотора, а на арматурното табло светва лампичка с изображението на дюза. Добре е заедно с термостата да се подмени и самият температурен дачтик. Заради некачествено гориво може да се повреди ламбда сондата, чиято цена е над 100 Евро. Пак след пробег от около 100 хил. км обикновено протичат семерингите на балансиращия вал на двулитровите двигатели. Замяната им обаче гарантира пълно забравяне на проблема за дълго време.

Освен с механични и автоматични

трансмисии

ZF, които много рядко създават грижи при своевременна смяна на маслото, Alfa 156 се екипира с "хибрида" Selespeed. Тази технология, която до неотдавна се подвизаваше единствено във Формила 1, работи на сравнително прост принцип. Представлява обикновена механична скоростна кутия, която обаче се управлява от електронен модул с помощта на хидравлика. Именно клапаните на последната бързо се износват, а на подмяна подлежи целият блок. Ето защо преди покупка на автомобил, произведен преди 2002 г., когато целият възел е преработен, непременно трябва да се установи сменян ли е или не.

Заслуга за уникалната управляемост на Alfa 156 има многолостовото предно

окачване

Подобно на други италиански автомобили, то не издържа много дълго в родни условия, а заради сложността му поддръжката може да изисква сериозни инвестиции при пробег от около 50 хил. км. Амортисьорите издържат до 70-80 000, като при 6-цилиндровите модификации износването логично е по-високо заради масата на двигателя. Ресурсът на предните лагери отново напомня за това колко важна е 100-хилядната граница.

Колкото и странно да звучи, на

електрониката

на 156 може да се има пълно доверие. Единственото, което понякога се налага, е смяна на изгорял бушон. Проблеми могат да възникнат по-скоро по вина на предишните собственици, които обичат да помпат още мускули под предния капак с чип-тунинг. Впрочем това важи за всички допълнителни модификации по автомобила като промени в окачването например.С две думи - за какво му е на един мъж манекенка, когато може да има Alfa Romeo 156...

Димитър Димитров
[email protected]