Land Rover Defender

Зевзеците често сравняват легендарния Land Rover с не по-малко именития му руски еквивалент УАЗ. Разликата между двата всъдехода, казват те, се състои в това, че единият си е британска разработка, а братушките "чопват" другия от американците по време на Втората световна война. Ако шегата остане настрани, двата автомобила действително имат доста общи черти. Отличават се с чудовищна проходимост, пълна липса на удобства и каросерия, достъпът на дизайнери до която през последните няколко десетилетия е бил строго забранен. Приликите обаче свършват дотук. Неслучайно руските алпинисти, които преди време покориха връх Елбрус с автомобили, спират избора си на Land Rover, а не на родната УАЗ-ка.

Британският всъдеход е може би най-старият модел в света, чието производство продължава с успех и до днес. Разбира се, след повече от половин век съществуване - първият "ландроувър" слиза от поточната линия през 1948 г. - славният англичанин се е променил доста. Последната кардинална модернизация е проведена през 1983 г., когато започва монтирането на ново поколение двигатели, трансмисии и още куп системи. Седем години по-късно ветеранът получава и собствено име - Defender, за да се впише в обновената гама на производителя сред Range Rover, Discovery, а по-късно и Freelander. "Защитникът" обаче също запазва много от чертите на предците си. Максимално опростената конструкция и потресаващите всъдеходни качества са само част от тях. Land Rover продължава да залага на алуминия при кройката на "костюма" си, а возията все така се грижи за липсата на камъни в бъбреците на водача и пасажерите.

Пределно ясно е, че Defender може да прикове интереса на крайно ограничен кръг цивилни купувачи. Наред с това обаче, британският всъдеход се радва на удивително устойчиво търсене сред по-тясно профилираната клиентела. През последните пет-шест години обаче англичаните направиха и доста, за да разширят присъствието си на пазарите в Западна Европа и САЩ. Някогашният работен кон се сдоби със супермодерни дизелови двигатели, еърбегове, антиблокираща система, че даже и автоматична скоростна кутия (!?!). Марката влезе в пазарна битка дори на големия екран и вместо да виси като макарон от някои боабаб, както беше в "Боговете сигурно са полудели", започна да се радва на несравнимо по-приятната компания на Лара Крофт (да се чете Анджелина Джооли).В България от качествата на Land Rover Defender се възползват най-вече силите на реда и тук-таме някой маниак на тема офроуд, което звучи малко странно за всъдеход от такава класа. За разлика от луксозните си роднини, цивилните версии на "Защитника" са по-скоро куриоз по родните пътища. Жалко, защото екземплярите от последното издание на модела и особено тези от втората половина на 90-те определено заслужават интерес - най-малко заради съотношението между качества и цена.

Defender се произвежда с три типа каросерия, които могат да се комплектоват по различни начини. Предлагат се две бази - къса и дълга, от които зависи индексът след името на модела. Цифрите 90, 110 и 130 всъщност означават приблизителното междуосие в инчове. В зависимост от базата купето може да бъде с три или пет врати, а също и пикап с единична или двойна кабина. Подобно на повечето утилитарни возила от тази категория, сглобката трудно мери сили с бижутата на Фаберже, но пък е достатъчно груба и здрава, за да издържи непосилни натоварвания. Лошата новина е, че противно на общоприетото мнение алуминият също корозира. Под действието на кислорода в метала се появяват шупли, които в крайна сметка нарушават целостта му. Процесът отнема доста повече време, отколкото при стоманата, а възстановяването е несравнимо по-скъпо.За ниво на оборудването и наличието на тези или онези удобства при Land Rover е смехотворно да се говори. С много редки изключения салонът силно напомня за кабината на споменатата вече УАЗ-ка. Едва през последните години в интериора се появяват някои елементарни глезотии - всичко останало може да служи за онагледяване на автомобилната история.

За въоръжение на различните пазари Defender се използва почти цялата гама двигатели на Land Rover. Повечето от тях читателите на “АВТО пазар” познават от материалите на Range Rover и Land Rover Discovery, пък и в Европа Defender се среща изключително и само с 2.5-литров дизелов мотор с атмосферно или принудително пълнене с мощност съответно 68 и 113 к.с. Той се слави с колосалния си въртящ момент на ниски обороти и повече от приличната за подобно возило икономичност. Според свидетелствата на собственици ресурсът му надминава и най-смелите очаквания, макар че дребни проблеми не липсват. Такива са шумовете от газоразпределителния механизъм, течовете на масло и нарушената херметичност на охладителната система заради пропускащи шлангове. През 1998 г. британците започнаха монтирането на супермодерен петцилиндров турбодизел с директно впръскване (т.нар помпа-дюза) с мощност 122 коня, който получи много висока оценка по цял свят. Цените на екземплярите с такъв мотор обаче обезсмислят пристъствието му в рубриката "Автомобилът на старо".

Двойното предаване на Land Rover по традиция е перманентно - предният и задният мост са включени постоянно. Водачът разполага с всички възможни блокировки на трите диференциала. По принцип този тип трансмисия се смята за възможно най-надеждна, пък и времето е доказало преимуществата є. Проблемът е, че автомобилите от категорията на Defender отдавна не се използват само по калните селски друмища, а при нормална пътна настилка силовото предаване се износва доста по-интезивно. Ето защо според повечето статистики ресурсът на двигателите на Land Rover обикновено се оказва по-голям, отколкото този на трансмисията. Покупката на Defender без да се потърси професионалното мнение на опитен механик граничи с безразсъдство. Ако цените на повечето резервни части за модела могат да минат за приемливи за всъдеход от такъв клас, то крупните възли и агрегати струват направо баснословни суми. При първоначален оглед на употребяван автомобил трябва да се внимава за шумове от раздатъчната кутия, чиито зъбни колела се износват най-бързо от цялата трансмисия. Заяждането на скоростите и трудното им превключване не бива да притеснява особено - дефектът е познат отдавна и се приема за конструктивен недостатък. Твърде вероятно е по предния мост да има износени втулки и произхождащите от това луфтове на кормилните щанги. При наличие на по-сериозни течове от диференциалите също трябва да се внимава много. Същото важи за основната и раздатъчната скоростни кутии. Срещу повредите на механизма на ръчната спирачка няма лек. Той е зле защитен и при преодоляване на тежък терен се случва да пострада.

Мнозина смятат Land Rover за автомобилна икона от ранга на Mini. Може би именно заради това легендарният всъдеход запазва цената си дори след години на усилен труд и експлоатация по терени, с каквито малко други модели биха се справили. Издръжливостта и надеждната механика му помагат да се изправи срещу далеч по-модерни и добре оборудвани джипове. Друг е въпросът колцина се нуждаят от такъв тип возило в началото на 21 век.

Димитър Димитров
[email protected]