Mitsubishi Pajero

Стане ли дума за легендарното рали Париж-Дакар, името Pajero сякаш звучи като синоним на "победител". Наричат този всъдеход "Героя от пустинята", макар че заслугите на японския автомобил далеч не се изчепрват със спортните му постижения. Появата му през далечната вече 1982 г. може да се сравни само с онова, което 12 години преди него постигна Range Rover. Тогава английският благородник доказа на света, че т.нар. джипове могат да бъдат не само работни коне, а и луксозни транспортни средства. Pajero пък успя да направи достъпни всъдеходите за хората с по-скромни възможности, без това да се отразява ни най-малко на качествата на возилата. А ако понятията лукс и престиж се съотнасят малко трудно с първото издание на японеца, то за принадлежността на второто поколение (LO40/V20) към елита отдавна не съществуват съмнения.

Популярността на Pajero II, дебютирал в Европа през май 1991-ва, съвсем не се дължи само на постоянното му присъствие в компанията на отличниците в почти всяко състезание с негово участие. Моделът е бестселър при продажбите както на нови, така и на употребявани автомобили главно заради отличния баланс между цена, надеждност, оборудване и всъдеходни способности. В Pajero се съчетават удачно семейният универсал, атлетът от пресечените терени и лимузината за дълги пътувания, което лесно обяснява голямото търсене на модела на пазара-втора ръка. Независимо от изгодното съотношение между цена и качества обаче, подобно на всеки друг автомобил с повишена проходимост японецът е скъпо удоволствие, а особеностите на конструкцията му налагат стриктното спазване на определени правила при експлоатацията.

Трансмисията

по правило се явява най-сложният механизъм във всеки джип. При активно шофиране на пресечен терен тя се износва най-бързо и затова при покупка следва да є се отдели най-много внимание. Всички модификации на Pajero с механична скоростна кутия се характеризират с трудно включване на втора. Тази особеност се дължи на конструктивен недостатък и не бива да притеснява при огледа на колата. Автоматите на модела пък са доста надеждни, да се строшат не е лесна работа и затова дефектни трансмисии от този тип се срещат рядко. По-капризна е раздатъчната кутия (механизмът, който разпределя въртящия момент между предния и задния мост). Ако сте се спрели на модификация, оборудвана с трансмисия от типа Part Time 4x4 (обикновено GL), непременно покарайте поне 100-ина метра в режим 4Н или 4L. Ако от нея започнат да се чуват удари или тропане, най-вероятно е разтегната веригата на раздатъчната кутия. Замяната є със сигурност ще излезе над 500 евро. Дефектът се среща при коли, чийто предишен собственик е карал с включен преден мост на асфалт, което в повечето случаи е убийствено за Part Time-трансмисията.

Значително по-удобно е силовото предаване от типа Super Select, с което може да се кара в режим 4х4 целогодишно. Проблем с тази трансмисия може да възникне само, ако блокажът на междинния диференциал е бил използван на обикновен път. Въпреки това проверката за плавност на превключване и отсъствие на придърпване не е излишна. В автомобилите, произведени преди 1996 г., се среща дефект на компресора, задвижващ пневматиката на блокажа на задния мост. От солта по родните шосета захранващите му кабели се окисляват и възелът просто престава да работи.

На последно място трябва да се спомене още една особеност на употребяваните Pajero. Незнайно защо някои собственици решават, че джипът им ще изглежда по-добре, ако предните гуми са с по-малък размер от задните. От такива коли трябва да се бяга като дявол от тамян. Еднаквият диаметър на колелата е желязно условие за здравето на всяка трансмисия на всъдеход.

За разлика от други модели на Mitsubishi, Pajero се произвежда само в Япония. Това обаче съвсем не значи, че доставяните за разлините пазари модификации са абсолютно еднакви. Добре за дебелината на портфейла е избягването на версии за Близкия Изток и Съединените Щати. Последните се познават лесно, тъй като заради неприличния смисъл на думата “pajero” на испански в Америка името на модела е Montero. Неприятности с такива джипове могат да възникнат заради различните кодове на резервните части в каталога на производителя.

Далеч по-сериозни проблеми предвещава покупката на близкоизточен вариант. Той със сигурност е оборудван с т.нар. Hot Climate Package, сиреч "Пакет за Топъл Климат". Под помпозната фраза се крият по-маломощен стартер и генератор, акумулатор с по-нисък ампераж и различен блок за управление на запалването. Наред с това под предния капак са монтирани радиатор с повишен обем, по-мощна водна помпа и друг тип термостат. На прост език това означава, че в повечето случаи автомобилът така и няма да достига нормална работна температура по родните географски ширини, а през зимата двигателят ще пали трудно. Номерът със замяната на акумулатора с по-мощен може да излезе солено, защото стартерът рано или късно няма да издържи на повишеното натоварване. Дизеловите модификации, произведени за Близкия Изток, пък директно трябва да се задраскат от списъка с потенциални покупки. При тях обикновено липсват подгряващи свещи, което прави старта при температура под 10 градуса практически невъзможен. "Арабските" версии най-често се познават по изобилието на хромирани декорации и двуцветното купе, но тъй като те не са задължително условие, най-добре би било да се консултирате със специалист.

По време на почти десетгодишната си кариера Pajero II се оборудва с най-различни

двигатели

Поклонниците на мощните престижни всъдеходи най-често се ориентират към могъщия 3.5-литров V6 с два разпределителни вала и мощност 208 к.с. Този мотор се монтира от 1994 до 1998 г. и се характеризира с капризен впръсквателен механизъм. След 1998 г. единият разпределителен вал е премахнат и проблемите изчезват, макар че мощността намалява на 194 коня. По мнението на повечето специалисти оптимален избор се явява трилитровият V6, чиято надеждност се е доказала по време на целия живот на Pajero. Здравината на този двигател се допълва от непретенциозното му отношение към качеството на горивото.

Дизеловите мотори естествено са за предпочитане, ако всъдеходът ще бъде използван по предназначение. Освен несъмнените предимства на пресечен терен, "печките" са далеч по-сдържани в апетита си. Pajero се оборудва с два турбодизела - 2.5- и 2.8-литров с мощност съответно 95 и 125 к.с. Вторият е за предпочитане не само заради по-високите си експлоатационни характеристики, а и поради факта, че единствен от всички агрегати на японския джип използва верига вместо ангренажен ремък. Основно внимание при покупка на дизел следва де се обърне на компресора. Нерядко след около 80 000 км турбината се нуждае от ремонт или направо замяна. От калпавата родна нафта пък страда горивната помпа.

Доста рядко на пазара на употребявани автомобили се среща екзотичната 2.4-литрова бензинова версия на Pajero с четирицилиндров двигател. Тези модификации не са внасяни официално в Европа и би било по-добре да се избягват не заради някакви страховити дефекти, а по простата причина, че се обслужват значително по-трудно.

Един от най-силните козове на Mitsubishi Pajero е слабото му обезценяване и нестихващото търсене на модела. Покупката на японския джип със сигурност ще се рентира, стига да не попаднете на екземпляр, чиято "душица е извадена" със системен тормоз по пресечена местност. По-подходящи за забавления встрани от цивилизованите пътища са модели с твърд преден мост, какъвто Pajero няма. При огледа на избрания екземпляр непременно трябва да се внимава за състоянието на

ходовата част

която иначе е изключително здрава и се нуждае от по-сериозни вложения веднъж на 100-ина хил. км. Подът на колата също изисква обстоен преглед. Ако сте попаднали на почитател на “Кемъл Трофи” и “Париж-Дакар”, съвсем не са изключени наранявания по долната част на купето и придружаващата ги корозия, която при нормални обстоятелства няма шансове.

Димитър Димитров
[email protected]