Дядото на Porsche Mission E

В края на 19 век, когато модерните "самоходни впрягове" навлизат все по-шумно в живота на градовете, не всички са очаровани от прогреса. Новите двигатели с вътрешно горене вдигат невъобразим шум, пушат и гърмят.

Сред скептиците е и Якоб Лонер, собственик на "K&K Hofwagenfabrik" от Флорисдорф, Виена. През 1898 г. той решава, че е крайно време да започне производството на наистина модерен автомобил, в който да бъдат внедрени последните технологични достижения, за нуждите на изтъкнатите си клиенти. Лонер има за какво да се бори - сред тях са дори Хабсбургите.

Проблемът е, че австрийският индустриалец намира двигателите с вътрешно горене за изключително примитивни, замърсяващи и шумни за изискванията на аристокрацията. Ето защо Лонер решава да се обърне за помощ към някой млад инженер с необременено мислене, който да подходи към конструкцията радикално.

Намира го в лицето на 25-годишен студент в Имперското техническо училище в Райхенберг на име Фердинанд Порше. По онова време бъдещата легенда на автомобилната история кипи от младежки ентусиазъм и не признава никаква друга двигателна сила освен електричеството. Бляскавите идеи обикновено са съвсем прости. Точно така се случва и с електромобила Lohner-Porsche.

Порше създава конструкция, която десетилетия по-късно ще стигне до Луната в буквалния смисъл, но е оценена по достойнство още с раждането си. Той интегрира два електромотора в предните колела на возилото по такъв начин, че статорите им се явяват оси, а самите гуми - ротори.

Така отпада нуждата от трансмисия, полуоски, карданни валове, вериги, съединители и изобщо всякакви механизми, опосредстващи предаването на въртящия момент. Заради драстично намаленото триене коефициентът на полезно действие на конструкцията достига невъобразимите за края на 19 век 83 процента.

Когато Lohner-Porsche е показан за първи път пред публика на Световното изложение в Париж на 14 април 1900 г., автомобилният свят остава като поразен от гръм. Фердинанд Порше собственоръчно демонстрира качествата на новото возило, като изминава разстоянието между Версай и изложбената зала, което му печели Голямата награда.

Елекромобилът изстрелва славата му на инженер в международна орбита. Якоб Лонер пък получава над 300 поръчки още в рамките на изложението и само за две години се превръща в милионер.

Когато интересът на клиентите започва да намалява, хитрият бизнесмен в него заговаря и той продава патента на представителя на Daimler в Ница Емил Йелинек, баща на световноизвестната днес Мерцедес, чието име носи една от най-прочутите автомобилни марки.

Премиерата на Lohner-Porsche е съпроводена с огромни заглавия в пресата, която нарича возилото "революционно" и "определящо бъдещето". Специалистите се прехласват по електромобила, който "не поднася при никакви пътни условия" и "не буксува дори в най-голямата кал".

Всеки от двата двигателя на Lohner-Porsche развива пикова мощност от 7 к.с. в продължение на 20 минути, макар че в нормален работен режим тя се равнява на около 2.5 к.с. при 120 об/мин. Осигуряват ги 44 батерии от по 330 амперчаса и напрежение от 80 волта, което позволява изминаването на 50 км с едно зареждане.

Минималната скорост е 17 км/ч, а максималната - 50. Автомобилът има електрическа предна спирачка, а в задния мост е монтирана механична. Пак там работи механизъм, който предотвратява плъзгането назад по нанагорнище.

Колелата с дървени спици имат диаметър 650 мм отпред и 950 мм отзад. При тегло от около тон батериите тежат 410 кг, а предните колела/ротори - 110 кг всяко, което обяснява изключителната стабилност на Lohner-Porsche на пътя.

В зависимост от модификацията, оборудването и мощността, електромобилът на Лонер и Порше струва между 10 000 и 35 000 австро-унгарски крони - в пъти повече от обикновено возило с ДВГ.

Богатите, известните и аристократите моментално се влюбват в Lohner-Porsche. Собственици на модела стават индустриалецът Юлиус Майнт, Емил Йелинек, конкурентите от Panhard-Levassor, принц Егор фон Фюрсрщенберг, пионерът на киното Лудвиг Щолверк, банкерът барон Натан Ротшилд, принц Макс Егон фон Тюрн и т.н.

Фердинанд Порше винаги е смятал спорта за най-добрия начин да тества и подобрява конструкциите си. Още през 1900 г. той разработва няколко състезателни варианта на Lohner-Porsche. В един от тях само батериите тежат 1 800 кг. Порше доставя лично този автомобил на купувача И. У. Харт в Лутън, Северен Лондон, като пътьом развива скорост от над 60 км/ч.

Десетилетия по-късно НАСА ще използва концепцията на гениалния конструктор за своя луноход. Неговите електрически двигатели са интегрирани в колелата.