Един век Lancia

В края на миналия месец, на 29 ноември се навърши точно един век от създаването на една от най-именитите италиански марки – Lancia. Тя носи името на Винченцо Ланча, роденият на 24 август 1881 г. син на Джузепе Ланча. Джузепе предварително бил начертал пътя на всеки от четирите си деца – Джовани, Артуро, Мария и Винченцо. Последният трябвало да стане адвокат. Но училището на малкия брат не било силната му страна и дотолкова отчаял баща си, че той се отказал от идеята за правото. В двора на семейното имение се помещавала работилницата на братя Чейрано, които правели и продавали велосипеди. Така в края на ХVIII век Винченцо Ланча, започва работа при братя Чейрано. Тяхната фирма се развива добре, започва да конструира и автомобили, като през 1899 се обединява с компанията FIAT. Дейността си младия италианец продължава в новия завод на FIAT в Торино. Наред с конструкторската си работа, Ланча участва в различни автомобилни състезания с коли на фирмата, в която работи. В главата на находчивия млад мъж се върти една идея - да основе своя собствена компания. Това става на 29 ноември 1906 година.

Дейността на новата фирма започва добре. Една година по-късно неприятно стечение на обстоятелствата спира работата на фабриката. Пожар изгаря до основи сградата и оборудването на италианеца. Винченцо е принуден да поиска финансова помощ от баща си. През 1908 заводът е построен отново и младият Ланча започва всичко отначало. Предишните му проекти са изгорени от пожара и той конструира съвършено нов модел, наречен Alpha. Автомобилът е с работен обем на двигателя 2 543 см3. Същата година се появява и моделът Dialpha. Разликата е само в мощността на мотора. Той е с обем 3 815 см3.

През 1909 година Винченцо Ланча въвежда ново обозначение в моделните номера на колите си. За всеки следващ автомобил се използва буква от гръцката азбука. Ако пред модела се постави приставка “Di”, става въпрос за състезателна кола. Така през следващата година се появява модификацията Beta, след известно време заменена от варианта Gamma. През 1911 година новият модел е наречен Delta. Така с течение на времето до началото на Първата световна война се появяват автомобили, обозначени с различни букви от гръцката азбука. Моделите Ypsilon, Zeta, Theta и Eta се произвеждат до 1917 година, но без особен успех.

Първата следвоенна кола с марка Lancia е Kappa. През 1919 година този автомобил е демонстриран на Парижкия автосалон. Оборудван е с V-образен дванадесетцилиндров двигател, с работен обем 6 032 см3. Колата се отличава с необикновеното си задно окачване. Съчетанието на полуелиптични и четвъртелиптични ресори е необичайно и същевременно интересно за това време. Lancia Kappa обаче не се произвежда серийно. Съвсем скоро тя е заменена от модела Dikappa. Моторът на спортната версия е осемцилиндров, V-образен, с два горни разпределителни вала. В последствие се появява модификацията Trikappa, която става база за създаването на легендарния модел Lambda.

Първата Lancia Lambda слиза от конвейера през 1922 година. Тя е с четирицилиндров, V-образен двигател. Работният обем е 2 120 см3. Окачването е независимо, пружинно отпред. За първи път в света на този автомобил се монтира самоносещо купе. Lambda се произвежда в осем серии, с малки подобрения. Логично, най-добрата версия е Lancia Lambda от последната, осма серия.

Последният модел Lancia Lambda се счита за една от най-интересните коли в историята на световното автомобилостроене. Подобно на своите предшественици от серията е оборудвана със самоносещо купе, изработено от щампована стомана. Освен това повечето възли и агрегати са техническа новост за времето си. Най-интересен е V-образният, четирицилиндров двигател. Цилиндрите са разположени под много малък ъгъл и са изработени от специална алуминиева сплав. Главата на блока е направена от чугун. За разлика от другите серии, моторът е с намален работен обем - 2 570 см3 и мощност 69 к.с.

През 1929 година фирмата Lancia пуска на пазара шикозния модел Dilambda. Независимо от названието си, автомобилът не е спортен, нито е продължение на Lambda. Dilambda представлява съвсем ново класическо изпълнение от богатата гама леки коли, произвеждани от фирмата тогава. При този модел отсъства самоносещото купе, което е заменено от традиционната рама. Серийното производство на автомобила спира през 1933 година, но по поръчка той се произвежда още четири години.

След изключително сполучливите модели Lambda и Dilambda, компанията бележи спад в развитието си. Новите разработки не са толкова добри и се продават без особен успех. През 1936 година Винченцо Ланча конструира модела Aprilia, като по този начин отново се завръща към прогресивните си технически решения. Необичаен за това време е двигателят на Aprilia. Той отновно е V-образен, изработен от лека сплав, но с работен обем 1 352 см3. Возията на автомобила е превъзходна. Първата Aprilia слиза от конвейера след смъртта на Винченцо Ланча и се произвежда до началото на Втората световна война.

Един век по-късно моделните имена на автомобилите с марка Lancia са запазени. Както преди, така и сега перфектният дизайн е основната отличителна черта на италианската перла.

Радослав СЛАВЧЕВ
[email protected]