Audi TT

Историята на Audi помни доста преломни моменти. През 1998 г. обаче революцията бе толкова бурна, че публиката и специалистите бяха по-скоро шокирани. Нейните предвестници се появиха още в средата на 90-те, когато инголщадската марка демонстрира няколко прототипа на бъдещото си спортно купе. Дизайнът им, меко казано, нямаше нищо общо с фирмените традиции или стил, заради което малцина очакваха да му се намери реално приложение. Съмненията продължиха до появата на първите снимки и най-вече до откриването на Парижкия автосалон през 98-а. Едва тогава онемелият автомобилен свят разбра, че в Audi не се шегуват и смятат да пуснат ТТ в серийно производство. Возило с толкова радикална външност не се бе пръквало не само в гамата на консервативните германски производители, а и на световната сцена изобщо.

ТТ положи началото на нова епоха за емблемата с четирите преплетени кръга. Това обаче донесе както позитиви, така и удари под кръста за имиджа на Audi. Моделът и най-вече някои от гордите му нови собственици станаха жертва на широко разпространеното мнение, че лишената от типичен мачо дизайн външност крие също толкова безобидна техника. ТТ бе възприет като женски автомобил от по-голяма част от публиката, но още през първата година от продажбите стана ясно, че има нещо вярно в поговорката за дрехите, посрещането и изпращането. Днес вече никой не спори, че ако бе оборудван с малкия спойлер в задната част от самото начало, с инголщадския спортист със сигурност щеше да има далеч по-малко катастрофи. През 1998 г. обаче мнозина се подлъгаха по дизайна и очакваха от колата мек характер и подчинение, за което платиха.Нестабилността на ТТ при вземане на дълги завои по магистралата с висока скорост не бе единственият повод за критика към новия модел. Именно дългата поредица от тежки инциденти обаче разклати реномето на марката. Макар и с известно закъснение от Audi реагираха и от началото на 1999 г. серийното оборудване включва електронна стабилизираща система и споменатия вече спойлер, който генерира допълнителна притискаща сила върху задния мост. За автомобилите, произведени преди това, бе проведена специална програма, в рамките на която бяха модернизирани според новия стандарт. Ето защо точно спойлерът на задния капак трябва да бъде първото, което мераклията за ТТ трябва да гледа при избор на употребяван екземпляр - поне ако цени живота си. Липсата на ESP и допълнителен аеродинамичен елемент е повод за сериозно пазарене.

Характерната външност на ТТ го прати в графата "класика" още при дебюта на модела. Това позволи да бъде произвеждан без практически никакви промени почти цели години. През първата от тях обаче се чуха доста критики към качеството на сглобката в

интериора

Основателни или не, забележките към тракането в арматурното табло никак не се връзваха с имиджа на марката като производител на едни от най-добрите салони в света. Във всеки случай това е още едно основание да се избягват автомобили от 1998 г. След навършването на крехката възраст от една година ТТ стана истинско Audi в най-добрия смисъл на думата и само един характерен недостатък влошава отношенията между колата и собственика. При отваряне на вратите страничните стъкла се смъкват автоматично с около сантиметър, а и при затваряне се вдигат, за да има по-добро уплътняване. Именно тази функция понякога отказва и се налага усърдна работа с добре скритите в дръжката бутони на прозорците и задържането им, докато стъклото отиде на мястото си. В противен случай дъждът може да изиграе лоша шега.Престижното британско списание Top Gear нарича

двигателите

на ТТ "бронебойни". За качествата и здравината им красноречиво говори и фактът, че дори предпазливите по въпроса с тунинга германци не се изказват против покупката на допълнително преработвано возило от този модел. Единственото условие, което поставят, е компонентите да бъдат на сертифициран производител. Дори без доработки обаче, инголщадският спортист демонстрира отлично развита мускулатура. ТТ се оборудва само с два мотора, но заради различните мощности модификациите стават доста. Във всеки случай специалистите препоръчват малкия двигател с обем 1.8 литра най-вече заради апетита на 3.2-литровия V6. По същата причина и заради високите данъци от списъка на фаворитите отпада и най-наточената версия на четирицилиндровия агрегат с 225 к.с. В останалите си версии със 150, 163 или 180 коня този двигател предоставя не по-малко емоции на пътя, без да предизвиква тежки въздишки на бензиностанцията.

Макар да се бори с купе-кабриолетите от средния клас, ТТ всъщност използва широк спектър от възли и агрегати на Golf. Благодарение на това, както и на факта, че моделът се сглобява в Унгария, стойността на резервните части и поддръжката на автомобила изисква по-скоро скромни за такава категория возило средства. Качеството на изработката и надеждността на механиката са на изключително ниво, но това не значи, че повишеното внимание е излишно преди покупка. Средностатистическият собственик на ТТ може да си позволи поддръжка по всички правила, но и изисква доста от автомобила си. Точно заради спортния потенциал на модела мнението на специалист може да спести доста разходи за сервизиране на износени възли. Един от потенциалните инициатори за сериозно бъркане в джоба са

трансмисиите

Въпреки здравината и надеждността им, състоянието може да варира в много широки граници вследствие на отношението на предишния собственик. Стане ли дума за ТТ и скоростни кутии, просто не бива да се пропуска магическата абревиатура DSG. Тя се дешифрира като Direct Sequential Gearshift (директно последователно превключване на предавките) и представлява истински инженерен шедьовър. Зъбните колела на 1-ва, 3-та и 5-а скорост са разположени на един вал, а на 2-ра, 4-та и 6-а на друг. Всеки от валовете разполага със свое собствено многодисково сцепление. Красотата на решението се крие във факта, че двата вала се намират един в друг. Когато работи една предавка, например трета, зъбните колела на четвърта също са зацепени, въртят се и само очакват електро-хидравликата да ги включи. Този процес отнема едва 0.2 секунди и на практика не може да се усети. Твърде жалко е, че DSG се монтира само на топверсията с 3.2-литров двигател.

Негативните статистики на германските технически служби са доста лаконични по въпроса за

ходовата част

на Audi ТТ. Критики по неин адрес се чуват рядко, но пък тамошните пътни условия се различават драстично от българските. Подобно на други модели от гамата на производителя обслужването на окачването може да излезе солено. Затова основната проверка на компонентите му трябва да се възложи на механик, който да оцени потенциалните проблеми. Добрата новина е, че традиционно критикуваните при Audi спирачни маркучи се представят повече от достойно при ТТ и не дават повод за притеснения. Бъдещият собственик обаче ще трябва да се примири с късия живот на накладките.

Без да разполага с кой знае какви традиции в този клас автомобили, с ТТ Audi успя да разбие каноните на жанра. Моделът се превърна в икона още с появата си и да се очакват приемливи цени на вторичния пазар е смехотворно дори след дебюта на новото поколение тази година. Въпреки че минава за относително евтин като поддръжка по стандартите на категорията, ТТ си остава кола за богати хора, които могат да си позволят друг, доста по-практичен вариант за ежедневна употреба. През останалото време малкият спортист на Audi е в състояние да отработи всеки вложен лев с лихвите и смело може да се препоръча като един от най-сполучливите автомобили в класа за всички времена не само като ходови качества и фасон, а и като механична здравина и надеждност.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]